"Atardecer en Bujará", poema de Marco Vidal González en búlgaro, español, ruso, macedonio, croata y uzbeco

Marco Vidal González nació en la localidad andaluza de Sanlúcar de Barrameda en 1995. Graduado en Lenguas Modernas y sus Literaturas con Mención en Lenguas Eslavas por la Universidad de Granada, ha traducido poesía del búlgaro y el macedonio al español. Es redactor en la revista búlgara Нова социална поезия (‘Nueva Poesía Social’) y escribe en su blog literario La Tortuga Búlgara. Entre sus traducciones del búlgaro destacan Nueva Poesía Social. La Antología (2020), Muchacha blanca de Vladimir Sabourín (2020), El muchacho azul de Aleksandar Vutimski (2020), Urban Perfume de Vania Válkova (2020), En el filo de la aguja de Ruzha Velcheva (2021) y las antologías Hermanos del polvo: 6 poetas búlgaros contemporáneos (2021) y Nueva Poesía Social. Antología II (2022). Ha trabajado como profesor de español en Bulgaria, Uzbekistán y Letonia.

 

 

Бухарски залез Цялото великолепие на един минал свят лежи Под краката ни Ти гледаш към хоризонта Аз пък понечвам да хвана ръката ти Знам че не може и ми отказваш жеста Камилите плачат

Atardecer en Bujará Toda la grandeza de un mundo pasado yace Bajo nuestros pies Tú contemplas el horizonte Yo hago el amago de agarrarte de la mano Sé que no se puede y rechazas mi gesto Los camellos lloran

Бухарский закат Все великолепие прошлого мира лежит Под нашими ногами Ты смотришь вдаль И я порываюсь взять тебя за руку Я знаю, что нельзя, и ты отказываешься Верблюды плачут

Бухороча кунботар Алмисоқнинг бор ҳашамати Пойимизда ястаниб ётар Тикиласан, кўзинг яшнатиб Кун ботар Қўлларингдан дейман ушласам Лек мумкинмас, ҳислар уялар Рад этасан сен ҳам хушламай Йиғлар туялар Узбек тилига таржима Аъзам Обидов

Зајдисонце во Бухара Целиот раскош на еден минат свет лежи Под нашите нозе Ти гледаш во хоризонтот А јас пак почнувам ти ја фаќам раката Знам дека не смеам и ми го одбиваш гестот Камилите плачат   Препев на македонски Митко Гогов

Zalazak sunca u Buhari Sav raskoš jednog prošlog svijeta leži Pod našim nogama Ti gledaš prema horizontu, A ja pokušavam uhvatiti tvoju ruku, Mada znam da se to ovdje ne smije, odbijaš moju gestu Kamile plaču Na hrvatski prevela Paula Ćaćić

 

Más poesía búlgara:

- Aleksandar Vutimski: Poemas a un muchacho
- Beloslava Dimitrova: Hacia dentro
- Dimana Ivanova: Dos poemas
- Gueorgui Rúpchev: Ausencia

Едно мъжко момиче

"Едно мъжко момиче" на Марко Видал е изпълнено с живот, който в основата си ни е чужд, въпреки век и половина алафранга или тъкмо поради нея. Марко Видал прави на български това, което естествено се прави на всички световни литературни езици - да пишеш на тях, без да си етнически свързано лице. За български това изравняване с големите езици е уникално. Другото уникално в тази книга с оглед на българския поетически идиом е бруталисткото дефлориране на тукашния вечен свенлив реализъм с голямата паламарка на хомосексуалното и лявото в тандем.

Едно мъжко момиче

Марко Видал

Поредица "Космодрум" № 9

12 лв

Брой страници 80

Илюстровано

Редактор: Николай Бойков

Преводачи: Владимир Сабоурин, Катя Герова, Живка Балтаджиева

Художник: Ваня Вълкова

Издател: Фондация "Емили"

ISBN 978-619-7425-20-8

 

Книгата може да се закупи в книжарниците "Български книжици" и "Хеликон". 

 

Ако сте в Испания и искате да си вземете една бройка, пишете ми на имейла (kostenurkamarco@gmail.com).

 

Рецензии:

- Екатерина Костова: „Едно мъжко момиче“ на Марко Видал: флирт с безразличието и обругване на самотата 

 

Andalucía, un poema de Marco Vidal en búlgaro y en español

Андалусия

Над раменете на 40 мъже една платформа
С огромни свещи златни скъпоценни платове
Фигурката на една дева танцуваща в ритъма
На тътнещите барабани в полумрака
Маршов оркестър възпяващ девствеността й
Вали ли не вали ли това няма значение
Улиците изпълнени вярващите и набожните дебнат
Люлеещото се кандило носено от група хора
Подредени като войници покрити с островърхи качулки
Бръмченето на барабана припева на тромпета и
Тамяна омайват присъстващите застанали отстрани
Благочестиви провинциални педалчета облекли девата
С драгоценни одежди се разчувстват и плачат когато я
Видят да се разхожда покрай тях

Великден е

Andalucía

Sobre los hombros de unos 40 hombres un paso
Con enormes velas y apreciadas telas
La figura de la virgen bailando al ritmo
De los resonantes tambores en el crepúsculo
Una banda procesional alabando su virginidad
Lloverá no lloverá esto da totalmente igual
Las calles repletas de creyentes y beatos acechando
El incensario balanceándose llevado por una afluencia de
Penitentes colocados en fila como militares
El retumbo del tambor el canto de la trompeta y
El incienso hechizan a los asistentes desde su fija posición expectante
Los mariquitas capillitas que visten a la virgen
Con valiosos ropajes se emocionan y lloran
Al verla pasar

Es Jueves Santo

5 стихотворения на Марко Видал публикувани в Литературен Вестник

В 10 брой на сп. Литературен Вестник бяха публикувани пет мои стихотворения, написани на български.

En el número 10 de 2020 de "Литературен Вестник" (El periódico literario) fueron publicados cinco de mis poemas en búlgaro.

Може да свалите броя тук.
Podéis descargar el número aquí. 

Los poemas que salieron en el número son los siguientes:

- Честита Баба Марта
- Синьото момче се оглежда
- Стига сте парадирали бе, педераси
- Мъртва птица до бизнес сграда
- Едно мъжко момиче

пътешествие към мексико

пътешествие към мексико

на всички нсвършили любови
на карлос

едно мексиканско бяло момче

със раздалечени зъби

дълъг бретон тъмни очи

големи ръце

нисичко и слабичко

неговата кротка и детска усмивка

на пръв поглед ме омагьоса

аз го търсех

и за мое учудване

търсенето

беше взаимно действие

започнахме да се виждаме

да излизаме 

да гледаме филми

да обсъждаме живота

бъдещето

семейните драми

провала на социализма

аз атеист

той християнин

вратът му надменно показваше

броеницата на неква си

католическа дева

аз нежно му се усмихвах

той обаче се правеше

на недостъпен

ем ме търсеше

ем не искаше да се привързваме

един към друг

дори не ме целуваше

когато си казвахме чао

такова поведение обаче не се дължеше

на религиозните му възгледи

а по-скоро защото като велик

мексиканец и очарователен 

латино-прелъстител

обичаше да омайва мъжете

аз обаче имах търпение

три седмици го свалях

една вечер ходихме в клуб

пихме няколко шота текила

говорихме за глупости и

най-сетне го доведох в нас

гледахме филм ядохме чипс

легнахме да спим

почнахме да се целуваме

да се прегръщаме

след една минута влюбване

усетих надървения му кур

срещу надървения ми кур

преди да го фана за хуя

той ме изпревари 

и ме фана за врата

и започна да ме задушава яко

с големите си ръце

с отворените си тъмни зеници

тогава му казах

кво правиш бе

кво е това

ей така

продължавай

ако нещо се случи пирогов е на пет минути

той не знаеше какво значи пирогов

но явно не му пукаше

и продължи да ме задушава

още два часа

на следващия ден се събудих неебан

той си тръгна и аз останах сам

и леко ме болеше шията

до днес днешен продължавам

да мисля за неговите 

омагьосващи задушавания

докато слушам блокхед

или бордс оф канада

и си пия сума ти шота мастика

и обнадежден гледам през прозореца 

към пирогов

тогава си викам

а бе защо

не ме боли врата

сега

Марко Видал 

- Синьото момче се оглежда 
- Честита Баба Марта
- Мъртва птица до бизнес сграда
- Съвсем обикновени мъже 
- Стига сте парадирали бе, педераси
- Едно мъжко момиче
- За свещеното в българския език + Семейни срещи
- сред панелите беше той
- Защо пръска кръвта и други стихотворения

Защо пръска кръвта и други стихотворения, Марко Видал

Следните стихотворения бяха публикувани в януарския брой на сп. Нова социална поезия.

Защо пръска кръвта
под тихите чаршафи
в тъмнината
Защо пръска дъждът
по затънтените улици
в полумрака
Защо пръска пикнята ти
когато пикаеш прав
Защо пръска всичко
a пък мене
няма кой
да ме пръска

ЕЖЕДНЕВИЕТО МИ МИРИШЕ
на топла и самотна сперма
която бяга из
изпотените чаршафи
търсейки вратата към
щастието.

Защо?
Защо духа вятърът
а не духам аз?

Семейни срещи IV
Събота вечер. В гей клуб съм. Танцуващото мъжко гого привлича цялото ми внимание. Получавам съобщение на уатсъп. Майка ми ме пита: как си? Какво става с тебе? Мамо в гей клуб съм, отговарям.
И какво? Хареса ли си някой?, попита майка ми.
Еми всъщност да… Падам си по бармана. Но се оказа, че е лесбийка. Една такава мъжкарана, дето прилича на момче. Много е сладка. Млада, с много хубави черти…
И какво от това? Щом ти хареса… Лижи й путето!
На следващият ден получавам ново съобщение от майка ми: какво стана вчера, лиза ли путка за първи път?

Марко Видал.

Подобни стихотворения:

- Синьото момче се оглежда

- Честита Баба Марта

- Мъртва птица до бизнес сграда

- Съвсем обикновени мъже

- Стига сте парадирали бе, педераси

- Едно мъжко момиче

- За свещеното в българския език + Семейни срещи

- сред панелите беше той

сред панелите беше той

сред панелите беше той

на всички търсещи топлина

на любомир

в един дъждовен януарски ден

дълго се катерих по овча купел II

между несанирани соц-блокове

той ме посрещна и вежливо

ми подаде ръка

упъти ме към тях

той ме водеше по една

малка стръмна пътечка

панелите в които

вперих погледа си

едва се забелязваха

те - покрити със зимна мъгла

изчезваха във дъжда

уличката - без паваж

без осветление

към края на уличката

една бедна колибка

лъсваше в тъмнина

когато влязохме в къщата

той направо се съблече

извади си го и ми вика

айде

аз се съблякох също

обаче, след двуминутно лизане

той ме помоли да отида до тоалетна

да си изплакна хуя

защото само ако си го измия

тогава ще ми духа той

когато излязох от тоалетната 

той беше облечен - а аз бях гол

тогава ми поискá 60 лева

ескорт бил

почнахме да се караме

щял да ме пребие

щял да ме ограби

казах му, абе брат, споко

щи дам двайсе лева, повече немам

той за мое учудване се съгласи

тогава порових по джобовете си

двайсетте лева ги немаше

той беше готов да се бием

и държеше на 60те лева

каза ми айде до банкомата

казах му немам карта

как така немаш бе

оставих си я в нас

тогава съзрях

разбойническата му

физиономия

готова за бой

най-сетне ме пусна

аз излязох почти гол

с обувки не обути

и в тъмнината на калната улица
се затичах

със свито сърце

по неподслонените

живи пространства

между дивите

софийски блокове

Марко Видал

Подобни стихотворения: 

- Стига сте парадирали бе, педераси
- Едно мъжко момиче
- Защо пръска кръвта и други стихотворения
- Синьото момче се оглежда
- Честита Баба Марта
- Мъртва птица до бизнес сграда
- Съвсем обикновени мъже
- За свещеното в българския език + Семейни срещи