Andalucía, un poema de Marco Vidal en búlgaro y en español

Андалусия

Над раменете на 40 мъже една платформа
С огромни свещи златни скъпоценни платове
Фигурката на една дева танцуваща в ритъма
На тътнещите барабани в полумрака
Маршов оркестър възпяващ девствеността й
Вали ли не вали ли това няма значение
Улиците изпълнени вярващите и набожните дебнат
Люлеещото се кандило носено от група хора
Подредени като войници покрити с островърхи качулки
Бръмченето на барабана припева на тромпета и
Тамяна омайват присъстващите застанали отстрани
Благочестиви провинциални педалчета облекли девата
С драгоценни одежди се разчувстват и плачат когато я
Видят да се разхожда покрай тях

Великден е

Andalucía

Sobre los hombros de unos 40 hombres un paso
Con enormes velas y apreciadas telas
La figura de la virgen bailando al ritmo
De los resonantes tambores en el crepúsculo
Una banda procesional alabando su virginidad
Lloverá no lloverá esto da totalmente igual
Las calles repletas de creyentes y beatos acechando
El incensario balanceándose llevado por una afluencia de
Penitentes colocados en fila como militares
El retumbo del tambor el canto de la trompeta y
El incienso hechizan a los asistentes desde su fija posición expectante
Los mariquitas capillitas que visten a la virgen
Con valiosos ropajes se emocionan y lloran
Al verla pasar

Es Jueves Santo