сред панелите беше той
на всички търсещи топлина
на любомир
в един дъждовен януарски ден
дълго се катерих по овча купел II
между несанирани соц-блокове
той ме посрещна и вежливо
ми подаде ръка
упъти ме към тях
той ме водеше по една
малка стръмна пътечка
панелите в които
вперих погледа си
едва се забелязваха
те - покрити със зимна мъгла
изчезваха във дъжда
уличката - без паваж
без осветление
към края на уличката
една бедна колибка
лъсваше в тъмнина
когато влязохме в къщата
той направо се съблече
извади си го и ми вика
айде
аз се съблякох също
обаче, след двуминутно лизане
той ме помоли да отида до тоалетна
да си изплакна хуя
защото само ако си го измия
тогава ще ми духа той
когато излязох от тоалетната
той беше облечен - а аз бях гол
тогава ми поискá 60 лева
ескорт бил
почнахме да се караме
щял да ме пребие
щял да ме ограби
казах му, абе брат, споко
щи дам двайсе лева, повече немам
той за мое учудване се съгласи
тогава порових по джобовете си
двайсетте лева ги немаше
той беше готов да се бием
и държеше на 60те лева
каза ми айде до банкомата
казах му немам карта
как така немаш бе
оставих си я в нас
тогава съзрях
разбойническата му
физиономия
готова за бой
най-сетне ме пусна
аз излязох почти гол
с обувки не обути
и в тъмнината на калната улица
се затичах
се затичах
със свито сърце
по неподслонените
живи пространства
между дивите
софийски блокове
Марко Видал
Подобни стихотворения:
- Стига сте парадирали бе, педераси
- Едно мъжко момиче
- Защо пръска кръвта и други стихотворения
- Синьото момче се оглежда
- Честита Баба Марта
- Мъртва птица до бизнес сграда
- Съвсем обикновени мъже
- За свещеното в българския език + Семейни срещи
Марко Видал
Подобни стихотворения:
- Стига сте парадирали бе, педераси
- Едно мъжко момиче
- Защо пръска кръвта и други стихотворения
- Синьото момче се оглежда
- Честита Баба Марта
- Мъртва птица до бизнес сграда
- Съвсем обикновени мъже
- За свещеното в българския език + Семейни срещи
Само бих искала да знаеш че съществуват едни прости сини очи които четат твоят странен и чудесен живот от страни...
ResponderEliminarИ му се възхищават.
Много се радвам да знам, че има хора които ценят това, което пиша. Това стихотворение го написах една година след като то се случи. Много се чудех дали да го споделя изобщо. Но ето го, вече видя бял свят.
EliminarПоздрави :)