Другата българия - лгбт хора

Радослав Стоянов е студент по психология в Нов български университет и активист за равноправието на лесбийките, гейовете, бисексуалните и трансджедър хората (ЛГБТ) от 2008 насам. Той е жалбоподател по стратегически дела в обществен интерес, касаещи дискриминацията срещу ЛГБТ хората, етнически, религиозни и възрастови малцинства. Води дългогодишен блог по въпросите на ЛГБТ хората, където популяризира образователни и аналитични произведения, свързани с тази общност, стигмата и предразсъдъците. През 2012 г. получава наградата „Активист на годината” в рамките на наградата „Човек на годината 2012“ на Български хелзинкски комитет, а от март 2013 г. е и част от екипа на тази организация.

Marco Vidal: В европа – в това число и Испания – не знаем много за България. Освен това, че българите и румънците са важна част на чужденците в нашата страна (след инмигрантите от Латинска Америка). Но не знаем къде е тази страна, нито каква е вашата политическа система, нито как е икономическата ситуация... Още по-малко знаем каква е ситуацията в България с ЛГБТ хората. Има ли някакви права за тази общност?

ЛГБТ хората в България се радват на сравнително голямо спокойствие и толерантност (не приемане) от голяма част от обществото. Условие за тази толерантност обаче, често е те да бъдат невидими – in the closet. По отношение на законодателството правата са почти напълно изравнени. Това, което най-много липсва, е законова уредба за de facto семействата на еднополови двойки (нямат право нито на брак, нито на граждански съюз, като за хетеросексуалните двойки без брак също няма граждански съюз). Липсва също уредба за промяна на пола, което е важно за трансполовите (transgender) хората. Законът ни защитава от дискриминация във всяко сфера, но той не може да ни помогни с ежедневния тормоз и микроагресии, с които ЛГБТ хората се сблъскват. Средата често е враждебна, ако си открит гей (openly gay). Речта на омразата (hate speech) е все още широко разпространена, а медиите и политиците, за съжаление, не проявяват много интерес към позитивното говорене по тази тема. Обичайно се чува гласът на ултранационалистите.

Има ли случаи на дискриминация спрямо ЛГТБ хора в последните месеци?

Вероятно има, но за съжаление много малко гей и транс хора съобщават за тези случаи – както на властите, така и на ЛГБТ организациите. Най-ярко в обществото се забелязва речта на омразата, която идва от ултранационалистическите партии. В момента има две такива в парламента. Ежегодно те, както и футболни хулигани организират анти-прайд шествия против провежданото на София Прайд. За съжаление идеята, че на гей хората трябва да се ограничи правото на мирно събиране, е доста популярна. Дори много гей хора от българия ще ви кажат, че „няма смисъл“ от София Прайд и че те никога не биха участвали в такова шествие, защото е „провокация“.

Макар че обществото на България е расистки (спрямо ромите, например) и хомофобски настроено, има един човек, който за много хора е много добър певец и е много уважаван. Но той е гей, и също е много ексцентричен. Той показва безсрамно своята женственост. Може ли човек да показва своята женственост? Или само Азис може, защото е известен и общоприет певец? Аз чух, че Азис е решил да живее в друга държава защото му е писнало от българското общество. Какъв е животът на един гей човек в България? Може ли да изразява своята личност? Може ли да се разкрие, например, на работа или в университета, като гей? Или това ще провокира непрекъснати погледи?

Явно имате предвид певецът Азис. Азис, за съжаление, е един от тези публични образи, които са навредили много на ЛГБТ активизма. Идеята за това какво представляват гейовете за много хора в България минава през публичния образ на Азис. Азис е толериран, но не и приеман. Азис е толериран, защото е звезда. Азис е толериран, защото поведението му се приема за сценичен образ, за шоу. Но гей хората не са само Азис. Азис, впрочем, е точно един от хората, които са казвали през годините, че са против София Прайд. Това е Азис.

Тук е важно да обясня, че София Прайд е вероятно много различен от прайдовете, които виждаме в Западна Европа, като Испания, например. У нас София Прайд е по-скоро марш за равенство, отколкото карнавал.

Колкото до това дали можете да сте открит гей в университета: през 2012 година Fundamental Rights Agency of European Union публикува резултатите от мащабно проучване върху ЛГБТ хората в страните-членки на Европейския съюз. Според тези данни 95 процента от допитаните над 1000 ЛГБТ хора от България са били свидетели на обидни и унизителни коментари или отношение спрямо другиго в училище или в университета. Сами си направете изводите.

Но това не значи, че не можете да живеете като открит гей човек в България. Просто трябва да изберете внимателно с кои хора да го споделите и кога да го направите. Но това е общо правило навсякъде, не само в България.

Винаги жените са забравени... И не можем да ги забравяме, защото лесбийките имат двойно потисничество: като жени, и като хомосексуални. Къде са лесбийките в България? Мислиш ли, че те имат видимост или гей мъжете имат повече видимост и признаване? Има ли някаква асоциация за ЛГБТ хората? Каква е нейната работа?

Трудно ми е да отговоря. Съществува известно разделение на Л от ГБТ. Както и на Т от ЛГБ. Една известна българска певица, Lucy Diakovska, през 2012 г. влезе в българския VIP Brother (версия на Big Brother) заедно със своята партньорка. Мисля, че двете направиха един позитивен имидж на хомосексуалните жени в България.

През 2014 в България съществуват поне пет неправителствени организации с фокус върху ЛГБТ общността, чиято дейност е публично видима. Три от тях работят със самата общност, а други две организират популярни културни събития. Аз работя в правозащитна организация, която обаче не е само с фокус върху ЛГБТ – ние работим с всякакви маргинализирани общности.

За съжаление пенетрацията на Интернет в България направи така, че много гей заведения – дискотеки и барове – затвориха. Нямаме и почти никакъв гей туризъм, който да поддържа гей бизнеси.