Mostrando entradas con la etiqueta текстове по български. Mostrar todas las entradas
Mostrando entradas con la etiqueta текстове по български. Mostrar todas las entradas

viernes, 18 de septiembre de 2015

Не мога. Довиждане на руския език.

Докато гледам това, чудя се, защо уча руски език? Жалко, че за много хора е толкова трудно да разберат нещо нормално и красиво като любовта. Наистина, че не мога да видя това. Нищо не мога да разбера, когато един министър показва снимки на педерасти и казва че тези хора представляват най- голямата опастност на света(макар че според него, тези опасни хора са, очевидно, хомосексуалистите (хомосексуалните=педерасти)).
Също така, когато антигей протестиращи скандират: Содом, няма да влязат ! Педерасти няма да влязат !
И също така, когато гейовете молят да се запази една минута мълчение, а останалите, дори не са способни да уважат молбата на активистите. Нищо не уважават. Дори и смъртта.

Не мога.

Защо уча руски език? Езика и културата са братя. Когато виждам подобни случаи, започвам да се чудя следното - какъв е
смисълът да изучавам един език, една култура, които не са способни да уважават мен самия и нещо повече, езика на една страна, чиито закони също са против мен?
За щастие, се запознах с много руснаци, които имат уважение към ЛГБТ хората. Руснаци, които знаят, че любовта между две души е само това - любов.
Въпреки всички закони и въпреки това общество, което изглежда, че почти нищо може да разбере и уважи. Въпреки всички проблеми, които имат нашите хомосексуални братя от Русия. Макар че хоризонтът за ЛГБТ хората в Русия е мрачен, ще продължа да уча руски. Или пък не.


За мен, руският език беше, това което ме отведе до българския. Той беше езика, който предизвика интереса ми към останалите славянски езици. Започнах да уча Славянска филология без да знам точно колко точно тежка е ситуацията за ЛГБТ хората в Русия. Ако знаех, щях да уча друго. Сигурно. От друга страна, нямаше да се сблъскам с българския.
Вярно е, че Русия не е само хомофобия. Има световно известна литература, има хубави гори, има добра храна и освен всичко това, имам страхотни приятели оттам. Но, как да си затворя очите за тези случаи? Как да се направя, че не виждам, че обществото, с което споделям език, никога няма да ме уважава?
Не мога повече.
Не мога да продължа със затворени очи докато в Русия има много хора, които не могат да изразят чувствата си, които не могат да се държат за ръка с човека, когото обичат.
Знам, че България не е раят. Но, поне там, законът ни защитава.


Довиждане на руския език.


jueves, 5 de febrero de 2015

Другата българия - лгбт хора


Радослав Стоянов е студент по психология в Нов български университет и активист за равноправието на лесбийките, гейовете, бисексуалните и трансджедър хората (ЛГБТ) от 2008 насам. Той е жалбоподател по стратегически дела в обществен интерес, касаещи дискриминацията срещу ЛГБТ хората, етнически, религиозни и възрастови малцинства. Води дългогодишен блог по въпросите на ЛГБТ хората, където популяризира образователни и аналитични произведения, свързани с тази общност, стигмата и предразсъдъците. През 2012 г. получава наградата „Активист на годината” в рамките на наградата „Човек на годината 2012“ на Български хелзинкски комитет, а от март 2013 г. е и част от екипа на тази организация.





Marco Vidal: В европа – в това число и Испания – не знаем много за България. Освен това, че българите и румънците са важна част на чужденците в нашата страна (след инмигрантите от Латинска Америка). Но не знаем къде е тази страна, нито каква е вашата политическа система, нито как е икономическата ситуация... Още по-малко знаем каква е ситуацията в България с ЛГБТ хората. Има ли някакви права за тази общност?

ЛГБТ хората в България се радват на сравнително голямо спокойствие и толерантност (не приемане) от голяма част от обществото. Условие за тази толерантност обаче, често е те да бъдат невидими – in the closet. По отношение на законодателството правата са почти напълно изравнени. Това, което най-много липсва, е законова уредба за de facto семействата на еднополови двойки (нямат право нито на брак, нито на граждански съюз, като за хетеросексуалните двойки без брак също няма граждански съюз). Липсва също уредба за промяна на пола, което е важно за трансполовите (transgender) хората. Законът ни защитава от дискриминация във всяко сфера, но той не може да ни помогни с ежедневния тормоз и микроагресии, с които ЛГБТ хората се сблъскват. Средата често е враждебна, ако си открит гей (openly gay). Речта на омразата (hate speech) е все още широко разпространена, а медиите и политиците, за съжаление, не проявяват много интерес към позитивното говорене по тази тема. Обичайно се чува гласът на ултранационалистите.

Има ли случаи на дискриминация спрямо ЛГТБ хора в последните месеци?

Вероятно има, но за съжаление много малко гей и транс хора съобщават за тези случаи – както на властите, така и на ЛГБТ организациите. Най-ярко в обществото се забелязва речта на омразата, която идва от ултранационалистическите партии. В момента има две такива в парламента. Ежегодно те, както и футболни хулигани организират анти-прайд шествия против провежданото на София Прайд. За съжаление идеята, че на гей хората трябва да се ограничи правото на мирно събиране, е доста популярна. Дори много гей хора от българия ще ви кажат, че „няма смисъл“ от София Прайд и че те никога не биха участвали в такова шествие, защото е „провокация“.

Макар че обществото на България е расистки (спрямо ромите, например) и хомофобски настроено, има един човек, който за много хора е много добър певец и е много уважаван. Но той е гей, и също е много ексцентричен. Той показва безсрамно своята женственост. Може ли човек да показва своята женственост? Или само Азис може, защото е известен и общоприет певец? Аз чух, че Азис е решил да живее в друга държава защото му е писнало от българското общество. Какъв е животът на един гей човек в България? Може ли да изразява своята личност? Може ли да се разкрие, например, на работа или в университета, като гей? Или това ще провокира непрекъснати погледи?

Явно имате предвид певецът Азис. Азис, за съжаление, е един от тези публични образи, които са навредили много на ЛГБТ активизма. Идеята за това какво представляват гейовете за много хора в България минава през публичния образ на Азис. Азис е толериран, но не и приеман. Азис е толериран, защото е звезда. Азис е толериран, защото поведението му се приема за сценичен образ, за шоу. Но гей хората не са само Азис. Азис, впрочем, е точно един от хората, които са казвали през годините, че са против София Прайд. Това е Азис.

Тук е важно да обясня, че София Прайд е вероятно много различен от прайдовете, които виждаме в Западна Европа, като Испания, например. У нас София Прайд е по-скоро марш за равенство, отколкото карнавал.

Колкото до това дали можете да сте открит гей в университета: през 2012 година Fundamental Rights Agency of European Union публикува резултатите от мащабно проучване върху ЛГБТ хората в страните-членки на Европейския съюз. Според тези данни 95 процента от допитаните над 1000 ЛГБТ хора от България са били свидетели на обидни и унизителни коментари или отношение спрямо другиго в училище или в университета. Сами си направете изводите.

Но това не значи, че не можете да живеете като открит гей човек в България. Просто трябва да изберете внимателно с кои хора да го споделите и кога да го направите. Но това е общо правило навсякъде, не само в България.

Винаги жените са забравени... И не можем да ги забравяме, защото лесбийките имат двойно потисничество: като жени, и като хомосексуални. Къде са лесбийките в България? Мислиш ли, че те имат видимост или гей мъжете имат повече видимост и признаване? Има ли някаква асоциация за ЛГБТ хората? Каква е нейната работа?

Трудно ми е да отговоря. Съществува известно разделение на Л от ГБТ. Както и на Т от ЛГБ. Една известна българска певица, Lucy Diakovska, през 2012 г. влезе в българския VIP Brother (версия на Big Brother) заедно със своята партньорка. Мисля, че двете направиха един позитивен имидж на хомосексуалните жени в България.

През 2014 в България съществуват поне пет неправителствени организации с фокус върху ЛГБТ общността, чиято дейност е публично видима. Три от тях работят със самата общност, а други две организират популярни културни събития. Аз работя в правозащитна организация, която обаче не е само с фокус върху ЛГБТ – ние работим с всякакви маргинализирани общности.

За съжаление пенетрацията на Интернет в България направи така, че много гей заведения – дискотеки и барове – затвориха. Нямаме и почти никакъв гей туризъм, който да поддържа гей бизнеси.





lunes, 27 de octubre de 2014

Katerino mome






 Катерино моме, Катерино!
  Катерино моме, кроткой агне!
Защо си толкоз моме хубава?
Защо си толкоз моме гиздава?
Я съм си мило либе хубава.
  Я съм си мило либе гиздава.

Оти съм растла либе в планина.
Оти съм растла либе в Пирина.
Каква си вода моме, си пила?

Каква си трева моме, газила?
Каква те e майка моме раждала?

Каква те e майка моме гледала?
Пиринска вода, либе, съм пила,

планинска трева, либе газила,
Майка пиринка ме е гледала,
българска майка ме е раждала.
  Българска майка ме е раждала!

jueves, 22 de mayo de 2014

Traducción letra "Inyéctame con amor", de Nasekomix / Инжектирай ме с любов - насекомикс

Nasekomix - Inyéctame con amor

En la cama yacía enfermo
habitación blanca sin estrellas
en la tierra naranja
no tengo hermanos, ni hermanas.
Clavo los miedos con agujas
y la sal a cucharadas como.
Mi cuerpo está sin piel
Tu no estás, yo estoy mudo

Inyéctame, inyéctame
inyéctame con amor
inyéctame, inyéctame
inyéctame con amor

Clavo delgadas serpientes con dedos
y me ahogo en los pozos
los diablos son creyentes
hago lo que quiero con las almas
Me quedé ciego de tantas palabras
Me quedé sordo de la oscuridad
Mi cuerpo me es estrecho
se doblará en un puntito


По Български

на легло ли болен легнах
бяла стая без звезди
по земята портокали
нямам братя ни сестри

страхове с игли забождам
и солта със жица ям
тялото ми е без кожа
теб те няма аз съм ням

инжектирай инжектирай
инжектирай инжектирай ме с любов
инжектирай ми любов

тънки змии с пръст набождам
и се давя в кладенци
дяволите са набожни
и въртят на пръст души

ослепях от много думи
оглушах от тъмнина
мойто тяло ми е тясно
ще се сгъна в точица

инжектирай инжектирай
инжектирай инжектирай ме с любов
инжектирай ми любов

viernes, 11 de abril de 2014

Интервю за веганството в България



Интервю с активист от Act!On Food

Каква е ситуацията в България с веган движение?


В България има много вегани и почти няма човек, който да не е чувал думата „веган“ вече. Проблемът е, че 95% от веганите са вегани, защото го смятат за модерна здравословна „диета“, която ще ги предпази от рак и ще им помогне да живеят дълго. Има няколко групи за вегани в българия (ако искаш мога да те поканя в тях), в които хората обсъждат предимно рецепти и ползите от конретни продукти, и почти никога не се обсъжда освобождение на животни и моралната гледна точка на веганизмът.
Има и доста хора, които реално се интересуват от правата на животните и са истински етични вегани. За жалост повечето от нас пътуват доста в чужбина и са активни в други държави. Единствените места, на които можеш да намериш такива хора в българия са социалните центрове – в София това са социален център „Аделанте“ и социален център „Хаспел“. Там ще бъдеш добре дошъл и по всеки друг повод, там се събират анархисти и борци за различни каузи.


Има ли някаква организация за освобождение на животните? Какво е “Act!on Food”?



Няма организация за освобождение на животните. Най-близко до това е Act!on Food. Има организации за уличните (бездомни) кучета и котки, в тях членуват вегани и вегетарианци, но те помагат само на кучета и котки, не на животни, отглеждани за храна. Те са страхотни организации и намират домове на милиони улични животни за година. (това е линк към най-активната за София - https://www.facebook.com/Animal.Rescue.Sofia?fref=ts )
Act!on Food изникна спонтанно. В началото почти не се познавахме с останалите членове, просто знаехме, че се борим за едно и също нещо. През 2012 организирахме събития много често и това беше основното нещо, с което се занимавахме и за което мислехме. Готвехме за социален център Аделанте, правехме прожекции на филми, веднъж на месец имахме събития в Арт-Хостел в София. Идеята е да готвим нещо вкусно и лесно за приготвяне, да споделяме рецептите с хората и междувременно да ги информираме за случващото се в кланниците, от морална, екологична и здравословна гледна точка.


Kога вашия проект изниква? Защо?


Проектът изникна през 2012. В началото готвехме веган храна за хардкор и пънк концерти в София – за без пари. После се запознахме с останалите хора от екипа, започнахме да готвим заедно за концертите и решихме да бъдем активен колектив и да си измислим име.



Какво е веганизъм? Как вашата организация го разбира?



За мен веганизмът изобщо не е просто една диета или мода, която изключва животински продукти от ежедневието. Веганизмът е философия, начин на живот и включва много повече от това какво ти е в чинията. Ние бойкотираме всяка компания, за която знаем, че прави опити с животни; вълнени и копринени продукти, хранителни добавки от животински произход, козметични продукти с не-вегански състав. Стараем се да запознаваме възможно повече хора с идеята и да им повлияем да променят мисленето си спрямо другите живи същества на планетата.


Българите запознати ли са веганизмът?


Скоро не съм срещала някой, който не знае какво означава „веган“. За жалост, всички си мислят, че е просто диета и мислят всички вегани за побъркани.



Българите ядат ли много месо?


Да. Почти всяко българско ясите (блюдо) съдържа месо. На всички празници задължително се яде много месо.


Ако един веган иска да яде в България... това лесно ли е?


В  София вече има 5 веган ресторанта и 1 веган сладкарница. В нормален ресторант винаги има различни видове картофи, които са веган, и задушени зеленчуци.



Препоръчай ми някое веган блюдо? (българско и традиционно блюдо!)


Веган таратор – трябва ти 1 литър мляко от ядки (бадеми, кашу или слънчоглед), 1 краставица, нарязва се на ситно, чесън, лимонов сок, сол, копър (eneldo) и черен пипер. Яде се като студена супа



Какво е бъдещето на освобождението на животните в България?



Проблемът става все по-известен, още много хора ще се включват в движението, това може само да ни радва!



Обществото уважава ли животните?


Различно е.  Все повече хора се „събуждат“ и стават състрадателни, в малките градове хората могат да са много жестоки към животните, дори и собствените им кучета и котки.


Освен това от кланиците.. Има ли насилие с животни (с домашни любимци – изхвърляне), има ли статистика на ситуацията с домашни любимци?


За съжаление, има. Често има случаи на насилие над домашни животни. Има закон, който трябва да наказва извършителят, но полицията не ги интересува това. Винаги организациите и нормалните граждани търсят справедливост.
Ето два шокиращи примера - http://city4people.eu/%D0%BA%D0%B0%D0%BC%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D1%81%D1%80%D0%B5%D1%89%D1%83-%D0%BD%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE/%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B8/%D0%BC%D0%B8%D0%BC%D0%B0-%E2%80%93-%D0%BA%D1%83%D1%87%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D1%81-%D0%B1%D1%80%D1%83%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%BE-%D0%BE%D1%82%D1%80%D1%8F%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%B8-%D1%87%D0%B5%D1%82%D0%B8%D1%80%D0%B8-%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%B0 – Кучето Мима – с отрязани крака от човек

http://arsofia.com/bg/39013/shokirashho-nasilie-nad-zhivotni-kuche-vlacheno-kilometri-zavarzano-na-teglicha-na-avtomobil-16/ - убито куче което е влачено от кола





Мислиш ли, че е важно, че движението за правата на животните е анти-капиталистическа и хоризонтално? Не мислите ли, че веганството трябва да бъде радикално и разпит на други проблеми? какви са “други проблеми”?


Мисля, че е изключително важно, че движението за правата на животните е анти-капиталистическо. За мен те са много свързани. Мисля, че всеки борец за правата на животните, трябва да приема и други каузи като свои – расизъм, ксенофобия, анти-нацизъм, хомофобия, сексизъм, трансфобия, всякакви прояви на дискриминация и още много много проблеми вътре в самото общество, които трябва да бъдат изкоренени!!!


благодаря ви много за вниманието и за отделеното време... Животните от всички страни, съединявайте се!


И аз ти благодаря!!!!

Poesía búlgara contra la guerra: Un poema de Román Kissiov (1962) en búlgaro y en español

Roman Kissiov (Kazanlak, 1962) es poeta, artista y traductor de poesía. Se graduó de la Escuela Superior de Arte de su ciudad natal y de la ...