Carpe diem
Контурите на мислите ни се разминават като послания, се смущават от други сигнали, се размиват в пространствата, заобикалят милиони светлинни години. Всичките нощи накуп, сгъстени в пулса на мрака между две улични лампи, които навремени припукват, отчаяно търсят дискретност в цифровите погледи на града. Всичките дни на камара – светла грамада върху гърдите ни, затрупват с лъчите си спомени, зазиждат килийки от чувства, по които танцуваме на пръсти поредния ритуал към звездите. Всичките тела във вселената отразяват и пречупват на посоки радиовълната на Хораций – бързобежна и всякак приложима, закъснява със скоростта на светлината като ехо, кънтящо в душата: carpe diem, carpe diem, carpe diem… | Carpe diem
Los contornos de nuestros pensamientos se cruzan como mensajes, son perturbados por otras señales, se difuminan en los espacios, rodean millones de años luz. Todas las noches juntas, condensadas en el pulso de las tinieblas entre dos farolas, que de vez en cuando se agrietan, desesperadamente buscan discreción en las miradas digitales de la ciudad. Todos los días amontonados: una luminosa pila amontonada sobre nuestros pechos, soterran recuerdos con sus rayos, empotran celdillas de sentimientos, sobre las que bailamos de puntillas el siguiente ritual hacia las estrellas. Todos los cuerpos en el universo reflejan y refractan en distintas direcciones la onda de radio de Horacio: fugaz y aplicable de cualquier manera, se retrasa a la velocidad de la luz como un eco resonando en el alma: carpe diem, carpe diem, carpe diem… |
No hay comentarios:
Publicar un comentario