ЖЕНСКИЯТ ПАЗАР I
Женският пазар в София – днес тук можеш да видиш търговци, купувачи, поети дори, случайни минувачи. Доминират жените, можеш да ги видиш край сергиите със зеленчуци, магазинчетата за дрехи, ядки, кафе и цигари. В началото на миналия век момите от селата около София са идвали тук, за да продават традиционни стоки, а най-младите от тях са очаквали късмета си с надежда. Днес тук вече не чуваме тропота на конете, а само грохота на трамваите. Днес Женският пазар събира традиционното и модерното, своето и чуждото. Млада словачка си купува български круши, а аз си спомням как за първи път ядох зелева супа на словашкия пазар „Милетичова“ в Братислава. Пазарът заживява извън всеобщата представа за него, превръща се в метафора на женското усещане.
| MERCADO DE LAS MUJERES I
El Mercado de las Mujeres de Sofía: hoy aquí puedes ver comerciantes, clientes, incluso poetas, viandantes casuales. Dominan las mujeres puedes encontrarlas donde los puestos de verduras, las tiendecitas de ropa, frutos secos, café y cigarros. A comienzos del siglo pasado las chicas solteras de los pueblos de alrededor de Sofía venían aquí para vender productos tradicionales, y las más jóvenes esperaban su suerte con esperanza. Hoy aquí ya no oímos el pataleo de los caballos, oímos el rugido de los tranvías. Hoy, el Mercados de las Mujeres une lo tradicional y lo moderno, lo propio y lo ajeno. Una joven eslovaca se compra pimientos búlgaros, y entonces yo recuerdo cómo probé por primera vez una sopa de col en el mercado “Mileticova” de Bratislava. El mercado cobra vida más allá de la noción común sobre él, y se convierte en una metáfora del sentir femenino. |
АПОЛОГИЯ ПО ТЕБ И РЕНЕСАНСА
През тези дни по артериите на тези улици на Потсдам с имена на художници тече любовна кръв. Изследвам тялото ти, всеки негов орган, кръвоносните му съдове, като прилежен анатом. Едва ли ще направя някакво откритие. Не съм Леонардо да Винчи. Ренесансът е отдавна отминал, уви! Човекът не е ценност. Той е точка в пространството, в което трудно оставя и следа, понеже е почти безименен. Почти без душа е дори. Но ето, аз твърдя, че душата ти е универсум. А по скромните ми познания – красотата на гърдите ти и устните следва да бъде записана в стихотворение. Сутрин виждам очертанията на тялото ти в извивките на леглото, докато пия чаша горещо кафе. | APOLOGÍA DE TI Y EL RENACIMIENTO
Estos días por las arterias de aquellas calles de Potsdam con nombre de artistas fluye la sangre del amor. Investigo tu cuerpo, cada órgano, sus vasos sanguíneos, como un anatomista diligente. Acaso haré algún descubrimiento. No soy Leonardo da Vinci. ¡El renacimiento hace tiempo que pasó! El hombre no es valor. Es un punto en el espacio en el que difícilmente deja una huella, pues es casi anónimo. Incluso está casi sin alma. Pero mira, yo afirmo que tu alma es un universo. Y según mi modesto conocimiento: la belleza de tus senos y labios debe ser recogida en un poema. Por la mañana vislumbro los contornos de tu cuerpo en las arrugas de la cama, mientras bebo una taza de café caliente. |
No hay comentarios:
Publicar un comentario