Синьото момче се оглежда

Collage by Bryan Olson

Синьото момче се оглежда

На Александър Вутимски

Синьото момче скита само по улиците, съзерцавайки мизерията, която го обгражда и дебне. Рязко спира и се навежда пред една дупка на тротоара. Омаяно и очаровано от пропастта, която безмълвно го зове и го моли да се хвърли в нея, да пропадне в тъмнината на безкрайните и подземни илюзии. Синьото момче се оглежда в локвата, която е до него и вижда отчаянието в лицето си, докато мислите му хвърчат оставяйки само спомените на последната целувка, огряла душата му.

Синьото момче се изправя и насочва погледа си към отсрещната синя стъклена сграда. В непроизволен миг решава да пресече улицата и тръгва към синята стъклена сграда, но в този момент то е прегазено от една синя кола.

Душата на синьото момче избяга от топлото му тяло и започна да преследва нецелунатите от него сини момчета.

Марко Видал 

София, 29.07.2019

Стихотворението може да го намерите и в Литернет

Boards of Canada - Satellite Anthem Icarus

Boards of Canada - Turquoise Hexagon Sun

Boards of Canada - Aquarius

Моите стихотворения

- Честита Баба Марта

- Мъртва птица до бизнес сграда

- Съвсем обикновени мъже

- Стига сте парадирали бе педераси

- Едно мъжко момиче

- За свещеното в българския език + Семейни срещи

- сред панелите беше той

- Защо пръска кръвта и други стихотворения

- За свещеното в българския език + Семейни срещи