БОРБА
В тъги, в неволи, младост минува,
кръвта се ядно в жили вълнува,
погледът мрачен, умът не види
добро ли, зло ли насреща иде...
На душа лежат спомени тежки,
злобна ги памет често повтаря,
в гърди ни любов, ни капка вяра,
нито надежда от сън мъртвешки
да можеш свестен човек събуди!
Свестните у нас считат за луди,
глупецът вредом всеки почита:
"Богат е", казва, пък го не пита
колко е души изгорил живи,
сироти колко той е ограбил
и пред олтарят бога измамил
с молитви, с клетви, с думи лъжливи.
И на обществен тоя мъчител
и поп, и черква с вяра слугуват;
нему се кланя дивак учител,
и с вестникарин зайдно мъдруват,
че страх от бога било начало
на сяка мъдрост... Туй е казало
стадо от вълци във овчи кожи,
камък основен за да положи
на лъжи святи, а ум човешки
да скове навек в окови тежки!
Соломон, тоя тиран развратен,
отдавна в раят нейде запратен,
със свойте притчи между светците,
казал е глупост между глупците,
и нея светът до днес повтаря -
"Бой се от бога, почитай царя!"
Свещена глупост! Векове цели
разум и совест с нея се борят;
борци са в мъки, в неволи мрели,
но, кажи, що са могли да сторят!
Светът, привикнал хомот да влачи,
тиранство и зло и до днес тачи;
тежка желязна ръка целува,
лъжливи уста слуша със вяра:
мълчи, моли се, кога те бият,
кожата да ти одере звярът
и кръвта да ти змии изпият,
на бога само ти се надявай:
"Боже, помилуй - грешен съм азе",
думай, моли се и твърдо вярвай -
бог не наказва, когото мрази...
Тъй върви светът! Лъжа и робство
на тая пуста земя царува!
И като залог из род в потомство
кръвта се ядно в жили вълнува,
погледът мрачен, умът не види
добро ли, зло ли насреща иде...
На душа лежат спомени тежки,
злобна ги памет често повтаря,
в гърди ни любов, ни капка вяра,
нито надежда от сън мъртвешки
да можеш свестен човек събуди!
Свестните у нас считат за луди,
глупецът вредом всеки почита:
"Богат е", казва, пък го не пита
колко е души изгорил живи,
сироти колко той е ограбил
и пред олтарят бога измамил
с молитви, с клетви, с думи лъжливи.
И на обществен тоя мъчител
и поп, и черква с вяра слугуват;
нему се кланя дивак учител,
и с вестникарин зайдно мъдруват,
че страх от бога било начало
на сяка мъдрост... Туй е казало
стадо от вълци във овчи кожи,
камък основен за да положи
на лъжи святи, а ум човешки
да скове навек в окови тежки!
Соломон, тоя тиран развратен,
отдавна в раят нейде запратен,
със свойте притчи между светците,
казал е глупост между глупците,
и нея светът до днес повтаря -
"Бой се от бога, почитай царя!"
Свещена глупост! Векове цели
разум и совест с нея се борят;
борци са в мъки, в неволи мрели,
но, кажи, що са могли да сторят!
Светът, привикнал хомот да влачи,
тиранство и зло и до днес тачи;
тежка желязна ръка целува,
лъжливи уста слуша със вяра:
мълчи, моли се, кога те бият,
кожата да ти одере звярът
и кръвта да ти змии изпият,
на бога само ти се надявай:
"Боже, помилуй - грешен съм азе",
думай, моли се и твърдо вярвай -
бог не наказва, когото мрази...
Тъй върви светът! Лъжа и робство
на тая пуста земя царува!
И като залог из род в потомство
ден и нощ - вечно тук преминува.
И в това царство кърваво, грешно,
царство на подлост, разврат и сълзи,
царство на скърби - зло безконечно!
кипи борбата и с стъпки бързи
върви към своят свещен конец...
Ще викнем ние: "Хляб или свинец!"
И в това царство кърваво, грешно,
царство на подлост, разврат и сълзи,
царство на скърби - зло безконечно!
кипи борбата и с стъпки бързи
върви към своят свещен конец...
Ще викнем ние: "Хляб или свинец!"
LID
En desdichas, en penas la juventud pasa
en las venas, colérica, la sangre se turba,
la mirada se nubla y no ve la mente
si bien o mal vienen de frente
Recuerdos crueles oprimen el alma,
en la maligna memoria con rencor los repite,
en el pecho ni amor, ni fe ninguna, ni esperanza
de poder despertar del sueño mortal
ni siquiera tan sólo a un ser honrado.
A los honrados les tachamos de locos,
todo el mundo al necio honra:
Potentado es, dicen, y no se preguntan
a cuántas almas quemó él vivas,
a huérfanos cuántos ha despojado
y ante el altar a Dios estafado
con perjurios, rezos y falsas promesas.
Al público este sagaz verdugo
con fe le sirve la Iglesia misma,
ante él se inclina el maestro primate,
y el columnista con él razona
que temer a Dios es el principio
de toda posible sabiduría... Así legisló
la manada de lobos con piel de cordero
para colocar la piedra eterna
de la santa mentira y la mente humana
tener para siempre encadenada.
Salomón, ese tirano perverso,
al Edén arrojado desde hace ya siglos,
en sus graves parábolas ante los santos
dictó la sandez de las sandeces.
Y aún hoy la repite el mundo:
"¡Teme a Dios, respeta al rey!"
¡Estupidez sacra! siglo tras siglo
luchan con ella la razón, la conciencia,
los héroes mueren con dolor y con furia,
pero ¡di!: ¿Qué han conseguido?
El mundo, al yugo habituado,
tiranía y mal desde siempre venera;
besa la grave mano de hierro,
con fe escucha la falsa boca:
"Calla y reza cuando te pegan,
y aunque la piel te arranque la bestia
y las serpientes se beban tu sangre,
en Dios, sólo ten confianza:
¡Apiádate, Dios, viví en pecado!"
Reza, ruega y, sin más, cree:
"Él no castiga a quien no ama!
¡Así es el mundo! ¡Mentira y yugo
reinan en esta tierra baldía!
Y como legado, de padre a hijo,
día y noche, eternamente aquí desfilan.
Y en este reino infame, cruento,
reino de lujuria, bajezas y llanto,
reino de tristeza, de mal inabarcable,
bulle la lucha y, con paso pronto,
va hacia su ansiado final.
Gritaremos: ¡Pan o semilla de plomo letal!
Traducción de Zhivka Baltadzhieva
Hristo Botev. Poesía. Amargord Ediciones
