Poesía de Bulgaria: Un poema de Ani Ílkov (1957) de "Hermanos del polvo" en búlgaro y en español

Ani Ílkov (1957) es profesor de literatura y escritura creativa en la Universidad de Sofía. Ha sido profesor visitante en University College en Londres y en la Universidad de Nueva Delhi. Es autor de diez libros de poesía, uno de periodismo y dos de prosa científica. Algunos de sus títulos publicados son: El manantial de los feo-guapos (1994), Preparándose para abandonar el corazón (2015), El secuestro de Bulgaria. Panfletos políticos (2014), El genio imposible. Un libro sobre Konstantin Pavlov (2010), entre otros.

Слово без думи

Не искам никакъв език, не искам думи;
каква свещена разлика между човек и влюбен,
една красива стъпка като фрагмент от танц,
уста, зашита с миди в сребристорозов гланц.
Спокойно изживяване, надвечерни решения,
ръка с ръката сплавена, изчезващи съмнения...
Като води и камъни, като възход и падане
води ме, както казахме, без думи, без отлагане.
Напред, след туй наникъде (сред чуждото хихикане)
сами като поникнали под знаците химически
на въздух и на дъжд - монаси жънат ръж,
съблечени до кръста. А ние с теб разпръснати
жужим околовръст. Без думи сме -
разпънати на черния им кръст,
без дрехи като тях - съблечени до кръста.
Но още из полето сред жабешкото скерцо,
като че под сърцето ми - жънат единоверците,
но още в тази библия на кръглото пространство
черниците изписват безсмъртните си страници
и още някой мисли, че може да възкръсне
и търпеливо чака живота да му втръсне...
Докато ти си тук,
докато ти си тука,
небето те затиска със синята си лупа.
И слънцето те грее с очи превъзпалени,
а ти си влюбен в някого,
но кой,
къде,
къде е?

Discurso sin palabras

No quiero lengua alguna, no quiero palabras;
qué sagrada diferencia entre hombre y enamorado,
un bello paso tal como fragmento de un baile, una boca,
cosida con conchas de un brillo rosa y plateado.
Tranquila experiencia, decisiones al atardecer,
mano con mano fusionadas, dudas que se fugan…
Como agua y piedras, como auge y caída
llévame, tal como dijimos, sin palabras, sin demora.
Adelante, después a ninguna parte (entre risitas ajenas)
tan solos como brotes bajo químicas señales
del aire y de la lluvia: unos monjes cosechan centeno,
desnudos hasta la cintura. Y nosotros esparcidos
cuchicheamos alrededor. Estamos sin palabras
crucificados en su negra cruz,
sin ropa como ellos: desnudos hasta la cintura.
Pero aún por el campo, entre el croar de las ranas, como si
estuvieran debajo de mi corazón: cosechan los correligionarios,
pero aún en esta biblia del espacio circular
las zarzamoras escriben sus páginas inmortales
y aún hay quien piensa que puede resucitar
e impacientemente espera que de la vida se harte…
Mientras estás aquí,
mientras aquí estás tú,
el cielo te aprieta con su lupa azul.
Y el sol te ilumina con ojos inflamados,
y tú estás enamorado de alguien,
pero quién,
dónde,
¿dónde está?

 

Traducción de Marco Vidal González y Katya Gérova

 Obtén tu ejemplar de Hermanos del polvo en Amazon

 

Más poesía búlgara:

- Kiril Vassilev
- Градска памет: un poema de Vanya Valkova
- "East River", un poema de Liudmila Kaloyanova
- Vladimir Sabourín