Dora Petrova Gabe (nombre original: Izidora). Nacida el 28 de agosto de 1888 en el pueblo Harmanlak, en la región de Dobrich. Hija de Petar Gabe, emigrante ruso, publicista y figura pública. Estudió el instituto secundario en Varna, se matriculó en Ciencias Naturales en la Universidad de Sofia y más adelante estudiaría Filología Francesa en Ginebra y Grenoble. Trabajó como profesora de francés en Dobrich y desde 1911 hasta 1932 vivió con su marido, el profesor Boyan Penev, en países como Polonia, Alemania, Suiza, Austria, Chequia, Francia e Inglaterra.
Почакай, слънце.
аз не съм готова
за следващата нощ –
денят ми не е свършен още!
Не се преборих с съвестта си, –
за да й давам право на почивка.
Току-що се научих да говоря
със камъните и дърветата
и още не запълних своя ден
със мъдростта им.
А ти ме караш да си лягам
и си отиваш тъй спокойно
и тържествено
с огреяните върхове на Витоша,
със подновените от багрите на залеза селца,
с илюзии за утрешния ден!
аз не съм готова
за следващата нощ –
денят ми не е свършен още!
Не се преборих с съвестта си, –
за да й давам право на почивка.
Току-що се научих да говоря
със камъните и дърветата
и още не запълних своя ден
със мъдростта им.
А ти ме караш да си лягам
и си отиваш тъй спокойно
и тържествено
с огреяните върхове на Витоша,
със подновените от багрите на залеза селца,
с илюзии за утрешния ден!
Почакай, дай ми време
да разбера как може да се спи
във тоя разтревожен свят,
когато е безсънието съвест,
а съвестта е ден?
да разбера как може да се спи
във тоя разтревожен свят,
когато е безсънието съвест,
а съвестта е ден?
¡Espera, sol,
para la noche que viene
no estoy yo preparada -
aún mi día no ha terminado!
No he vencido en la lucha de la conciencia
para poder dejarla descansar.
Apenas aprendí hablar
con las piedras y los árboles,
aún mi día no rebosa
su sabiduría.
Y tú me dices que tendré que acostarme
y te vas tranquilo
y magnánimo
con las deslumbrantes cumbres de Vitosha,
con los pueblos renovados por los colores del ocaso,
con la ilusión de días venideros.
para la noche que viene
no estoy yo preparada -
aún mi día no ha terminado!
No he vencido en la lucha de la conciencia
para poder dejarla descansar.
Apenas aprendí hablar
con las piedras y los árboles,
aún mi día no rebosa
su sabiduría.
Y tú me dices que tendré que acostarme
y te vas tranquilo
y magnánimo
con las deslumbrantes cumbres de Vitosha,
con los pueblos renovados por los colores del ocaso,
con la ilusión de días venideros.
Espera, dame tiempo
para comprender dormir cómo puede uno
en este mundo perturbado,
cuando el insomnio es conciencia
y es la conciencia el día.
para comprender dormir cómo puede uno
en este mundo perturbado,
cuando el insomnio es conciencia
y es la conciencia el día.
Traducción del búlgaro al español de Zhivka Baltadzhieva
Otros poemas búlgaros traducidos al español en este blog:
¡Síguenos en facebook!
No hay comentarios:
Publicar un comentario