Реших да започна нова поредица интервюта в блога за младите чуждестранни българисти. По време на семинар по български език и култура във Великотърновския университет, имах възможността да се запозная с много чужденстранни студенти които се занимават по някакъв начин с българския език, култура и литература.
Една от тях е Дорота, от Полша. С нея разговаряхме за интереса ѝ към българското.
Здрасти Дорота. Запознахме се на семинара по българистика във Велико Търново и двамата сме ветерани. Тоест, и двамата сме участвали повече от три пъти в семинара. Защо реши да запишеш българска филология в университета?
Честно казано, никога не съм мислила да запиша българска филология. Разсъждавах върху английска или чешка. Така попаднах в института по славянски филологии на Ягелонския университет в Краков. Онази година, поради административно – политически причини интересът на младите хора, студенти и кандидат – студенти от всякакви специалности беше огромен, броят на местата не отговаряше ни най-малко на търсенето. Кандидатствах за няколко различни специалности, но всичко беше толкова препълнено, че едва в третото класиране успях да вляза в класациите – и то само на една от трите избрани от мен специализации. Попаднах в института за славистика... където се оказа обаче, че няма място на нито една от специалностите, които те предлагат (в института се изучават езиците: чешки, хърватски, сръбски, словашки и български) освен в българската. По този начин, по принуда започнах да уча. Първите месеци бяха кошмар. Мина се време, докато усетих, че – първо: това, което правя започва да ми допада, второ: започва да ми се удава.
Кога дойде в България за пръв път? Предполагам че и ти, като мен, не знаеше много неща за България и за българския език преди да се запишеш в университета. Ти си полякиния, говориш един от най-трудните езици в света (поне така съм чувал). В полския има 7 падежа и фонетиката е много трудна. Кое е било най-трудно в българския за теб като полякиния?
За първи път в България бях преди пет години, накратко преди да започна да уча езика. Беше по идея на родителите ми, които виждаха, колко съм нещастна поради пропилените си мечти за професионалното обучение по други езици и колко много отвращение изпитвам към идеята да уча точно този. Те сами не знаеха почти нищо за България, но искаха да придобия някаква представа. И бездруго, онова лято бяхме в Гърция на почивка с кола, така че решиха просто да отделят два, или три дена за България, която е по пътя.
За мен българската граматика не е кой знае колко сложна. Но, да, както казваш, понеже полският е синтетичен език (с падежи), а българският не е, трябва просто да се научиш да мислиш по друг, аналитичен начин, да навлезеш в един друг езиков свят, да забравиш, че тези думи, част от които познаваш като подобни, славянски, общи за двата езика, могат да имат падежни окончания. Защото просто не могат. Според мен това е най-голямата трудност – да промениш начина на езиковото си мислене. Ако го постигнеш, други граматически проблеми (времената, членните форми, съюзите и предлозите)... престават да бъдат проблеми. За съжаление, много често виждам колеги, които не са го постигнали. И такива хора, за съжаление, личи си, имат огромни проблеми с всички езикови категории.
Освен граматиката, като пристигна в България и се запозна по-добре с българската култура, какво най-много ти привлече вниманието?
Тук наистина би могло да се напише цяла книга. За жестове, мимики, стила на говоренето... Затова ще се задържа на това, което е най-шокиращо и което изисква най-много обяснение тук, в Полша. Става въпрос за скъсяването на дистанцията между хората. В Полша, където културата се основава на аристократичните начала, е много важно да спазваш дистанция, учтивите форми и обръщения към хората, особено тези по – възрастни от теб. Дори ако познаваш своята бивша учителка от много години, дори и да я познаваш добре, дори да не се виждате по учебни цели, в Полша пак ще й кажеш „госпожо“ – защото по този начин изразяваш уважение. В България – в същата ситуация може да бъде по този начин, но може и да не бъде. Това е нещо, което силно ме впечатлява и което навремето също изискваше да го науча – че мога да си говоря на „ти“ с хора, които са по – възрастни от мен, нещо повече, не само мога, но това е нормално. Нерядко се случва, че хората го очакват и се чудят, защо не го правя без да ми го позволят. Тази манталитетна особеност е хем интересна, симпатична, впечатляваща, хем е важно да се осъзнае и да се научи, как да се справиш с нея.
Обичаш литературата. Кой съвременен български автор би ни препоръчала?
Зависи, какво търсиш. Например, за най- признат български писател е смятан Георги Господинов, по чийто разказ е създадена анниация „Сляпата Вайша“, номинирана за Оскар тази година. Но той не е любимият ми писател. Както и на много други българи с отношение към литературата, включително на някои от моите приятели. Харесвам само няколко разказза. Смятам, че добри писатели са Емил Андреев, с разкази и романите си, Деян Енев, също разказвач (най-известен с християнските мотиви в творчеството си, но не само). Големи успехи, макар че не в художествената литература имат Иво Сиромахов (разкази, фелиетони) и Катя Филипова – авторката на бестселъра „Войната на буквите“. Всеки автор си има жанрове, в които се реализира.
А за българското кино... Имаш ли предпочитания?
Българското кино в днешно време се въстановява след години регрес. Филмите са по няколко годишно и повечето от тях са психологични драми. Малкото жанрово разнообразие е главният проблем, поради които това кино се подценява. Грешно, защото има и хубави филми в него. Любимите ми заглавия от последните години са Love. net (2011) за любовта в ерата на интернет- срещи, филми – адаптации на книги : Светът е голям и спасение дебне отвсякъде (2008), Стъклената река (2010), Лора от сутрин до вечер (2011), Мисия Лондон (2012), комедии: Чужденецът (2012), Живи легенди (2014)
Най-хубавата българска дума или израз
Не знам, дали е най-хубавата, но една от любимите ми е думата обичам. Защото назовава всички емоционални състояния в диапазона от обич и симпатия до силна, страстна любов. В полския, така, както и в английския не е възможно да се отдаде такова емоционално богатство с един и същи глагол.
Какви планове имаш за бъдещето си? Каква искаш да станеш?
Мисля да запиша докторантура. Чудесно би било и да мога да стана преводачка. Това са плановете... Какво ще излезе обаче? Случаят с българския език ме научи, че животът сам ще го нареди.
Разбрах, че ще дойдеш в София за стаж за няколко месеца. Какво ще правиш?
Ще работя за Полския културен институт в София, по всяка вероятност основно ще работя в библиотеката и може би като помощ при организирането на различни културни събития. Но, ще разберем по – точно, когато започна да работя на място.
Entradas relacionadas:
Españoles de Bulgaria: Jose Antonio
Españoles de Bulgaria: Alina Vrabiy
Españoles de Bulgaria: Felicidad Flores
Qué me parece más dificil del idioma búlgaro
5 RAZONES PARA APRENDER BÚLGARO
¿Qué piensa de Bulgaria un andaluz que estudia el idioma?
No hay comentarios:
Publicar un comentario