На моята приятелка Ана.
С любов,
Марко.
Цветът
на пролетта се самоуби
когато
осъзна че
вече
си е тръгнала.
На
къде? Това е въпрос,
който
още никой не може
да
отговори.
Нито
Бог,
нито
моите съмнения,
Пълни
с мрачност
А
аз се чудя защо
Продължавам
този си живот
Marco Vidal González
No hay comentarios:
Publicar un comentario