Hombres en flor -corbatas variadas, primores
de domingo-: mi alma ¿qué es ante vuestro traje?
Jueces de paz, peritos agrícolas, doctores,
perdonad a este humilde ruiseñor del paisaje.
Yo no quisiera molestaros nunca, cantando...
Ved: este ramo blanco de rosas del ensueño
puede hacer una música melancólica, cuando
sonreís con los labios; pero yo no os desdeño.
¿Qué es mi voz ante vuestra decorada levita?
¿Vale, acaso, la pena una triste sonata
que achica las orejas; o una estrella marchita
que volara, qué es para vuestra corbata?
¡Y tú, ruiseñor mío, endulza tu tristeza,
enciérrate en tu selva, florécete y olvida,
sé igual que un muerto, y dile, llorando, a la belleza
que has sido como un huérfano en medio de la vida!
Juan Ramón Jiménez en Elegías lamentables (1910), incluido en Elegías (1908-1910) (Visor Libros, Madrid, 2007).
*
Процъфтяващи хора – вратовръзки копринени, неделни
обяди. Какво е в сравнение с ваште костюми душата ми?
Съдии, лекари, агрономи,
извинете този славей смирен на пейзажа.
Не бих искал аз никога с песни вас да ви притеснявам.
Тази клонка от бели рози, сънувани,
музика лъха, меланхолична, когато рисуват
устните ви усмивка; но аз не мога да ви презирам.
Какво е гласът ми пред реверите на палтата ви, дето виснат медали?
Струва ли си труда тази тъжна соната
която ушите приспива , или тази звезда, дето свехнала вече
отлита, какво означава за вратовръзката тя?
И ти, славей мой, подслади си тъгата,
затвори, заключи се в своята селва, разцъфти, забрави,
сякаш мъртъв си вече, и кажи и през сълзи на красотата,
че ти си сиракът на живота!
Traducción de Zhivka Baltadzhieva
Мás de Zhivka Baltadzhieva en este blog:
ORILLA
No hay comentarios:
Publicar un comentario