Любов по време на фашизъм: ЛГБТИ активисти зоват към съпротива срещу Луковмарш

Тази година на 17-и февруари, събота, жителите и гостите на столицата ще бъдат свидетели на три интересни събития. В този ден от 12.00 ч. от пл. “Бански” в центъра на София (Централни минерални бани) ще тръгне миниатюрно Прайд шествие. Кои са причините? Със сигурност са много и със сигурност са комплексни. Първата причина е, че за 15-и пореден път в София неонацисти от цяла Европа ще маршируват с факли в памет на про-нацисткия генерал Христо Луков. Тази година, както и преди, множество организации и дейци са твърдо решени да бъдат отново на улицата, вдигайки глас за забраната на Луковмарш и нео-нацистките организации, които стоят зад него – организации и индивиди с откровена ЛГБТКИ-фобска идеология. Групировки, които всеки ден и всяка година тероризират и често пъти убиват наши съчовеци. Втората не по-малко притеснителна причина е, че в същия ден се организира протестно шествие против ратифицирането на т. нар. Истанбулска конвенция.

Очаква се хиляди да излязат на улицата в този ден.

Що е то фашизъм и има ли почва у нас? Да направим кратък обзор. Тази година нацисткото събитие съвпада със засилването на враждебната реч по адрес на ЛГБТИ хората. Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие стана повод високопоставени политици и институции като Българската православна църква да използват открито хомофобен и трансфобен език и да разпалват омраза срещу страшния “Друг”. Двамата заместник министър-председатели Валери Симеонов и Красимир Каракачанов близо месец се надпреварват в обидна реторика. Към тях се присъедини и лидерката на т. нар. опозиция Корнелия Нинова с яростни атаки срещу “третия пол” и “джендър идеологията”. Кафевите медии охотно тиражират фалшиви новини, с което засилват враждебните настроения спрямо ЛГБТИ хората. Независимо от изхода от дебата, след края му ще остане горчивото чувство, че тъкмо ЛГБТИ хората са най-мразени в обществото. Станахме жертва на изкривеното обсъждане около конвенцията, засягаща насилието по полов признак. След стихването на бежанската вълна, националистите си намериха нов, още по-страховит враг – джендъра! С несъстоятелната си позиция те не само подменят дневния ред на обществото, но и насаждат омраза срещу нас.

Всяка година София Прайд и цялата ЛГБТКИ+ общност биват обсадени от същите индиви и сформления, като не бива да се забравя убийството на Михаил Стоянов в Борисовата градина и десетките, ако не стотиците случаи на насилие срещу общността, които се извършват всяка година. Не бива и да се забравя, че на правоприлагащите органи на българската държава, им отне 7 години за да осъдят убийците на Михаил. Това случайност ли е? Категорично не. Това тенденциозно ли е? Категорично да. Това засяга ли всички ни? Категорично да.

Възраждането на идеологиите на омразата и все по-осезаемото присъствие на крайнодесни групировки, личности и идеи в обществения живот са директен резултат от предимно два комплексни макрофеномена. Първият има своите корени в колосалните, действително нечувани в историята на Западния свят нива на икономическо, социално и политическо неравенство, засягащи всички маргинализирани общности и оставили обществото фрагментирано, в режим на борба за оцеляване, подвластно на интересите на едрия бизнес и без визия за устойчива и справедлива перспектива за бъдещото. Вторият е имено годините расистки и ксеонофобски популизъм от страна на политици от целия спектър (от ляво до дясно), отново в резон с интересите на едрия бизнес, които избраха отново да превърнат маргинализирани групи в изкупителна жертва на борбите си за власт и икономическа доминация.

В тази “плодовита” почва семената на шовинизма отново пускат корени, за да се превърнат в заплаха за стари и нови “други” и “различни”, които попадат извън ограничените рамки на омразата. Гоненията, нападенията и дискриминацията срещу роми из цяла Европа се завърнаха с още по-голяма сила. Опитите на консервативни и религиозни кръгове да ни върнат с век назад по отношение на равенството между половете срещнаха сериозна съпротива в Испания и Полша, но не бива да се заблуждаваме, че това е краят на подобни репресии. Отказът на политиците да приемат елементарни мерки за насилието над момичета и жени го доказа и в България. ЛГБТКИ+ общността все още е атакувана в много части на Европа. Мюсюлманските общности на континента са подложени на постоянен тормоз от страна на нацисти и националисти, както и от държавата и репресивния й апарат. На Балканите отново гърмят барабаните на крайния национализъм. Списъкът не спира тук.

В тази атмосфера на насилие и погубваща омраза само и единствено организираната и постъпателна съпротива може да спре трагичното повторение на историята. История, която винаги започва с финансово-икономически катастрофи, социални неравенства и нищета. Нацизмът, както можем да проследим, не започва с газовите камери, а завършва с тях. Времето за реакция отдавна е настъпило. Всяко колебание, всяко примирение или безразличие към агресията, логиката и езика на омразата е пагубно както за най-уязвимите групи в обществото, така и за всички останали.

Историята, изглежда, ни е довела до тук, като някои ЛГБТКИ+ организации и индивиди считат за абсолютно нужно нашето мирно събиране, чрез което ще дадем позитивен пример за алтернативен дискурс, основан на мира, разбирателството, солидарността, приемствеността, демократичността и плурализма.

Без нацисти по улиците. Без нацисти на работното място. Без нацистка държава. За братството между и автономността на народите и индивидите. Ще се видим на улицата или няма да се видим въобще.

От Виктор Странски, автономен член на доброволчески колектив “Куиър отряд”.
С приноса на дейци, които пожелаха да останат анонимни.