ПАЯК
Източва от дъха си тънка нишка
и най-изкусно мрежа си тъче.
На слънцето проблясва тя златиста -
мушица глупава да привлече.
И моят блян в душата като паяк
плете-заплита примка час по час,
така примамно златана, ама зная:
мушицата съм си самата аз.
1937
ARAÑA
Arranco hilo fino de su aliento
y hábilmente su red teje.
Dorada toda en el sol reluce,
alguna mosca torpe debe atraer.
Y mi anhelo, como la araña,
horas tras hora su red teje,
tan fascinante, tan varada, pero sé:
esta mosquita que acecho, soy yo misma.
1937
И НАКРАЯ КАКВО...
Земята губи всичко земно.
Небето губи всичко небесно.
Човекът губи всичко човешко.
И накрая
какво остава?
1997
Y AL FINAL QUÉ
La tierra pierde lo terrenal.
El cielo pierde lo celestial.
El hombre pierde lo humano.
Y al final
¿qué?
1997
Más de Blaga Dimitrova en este blog:
No hay comentarios:
Publicar un comentario