Жив е той, жив е! Там на
Балкана,
потънал в кърви, лежи и пъшка
юнак с дълбока на гърди рана,
юнак във младост и в сила мъжка.
потънал в кърви, лежи и пъшка
юнак с дълбока на гърди рана,
юнак във младост и в сила мъжка.
На една страна захвърлил пушка,
на друга сабля на две строшена;
очи темнеят, глава се люшка,
уста проклинат цяла вселена!
на друга сабля на две строшена;
очи темнеят, глава се люшка,
уста проклинат цяла вселена!
Лежи юнакът, а на небето
слънцето спряно сърдито пече;
жътварка пее нейде в полето,
и кръвта още по-силно тече!
слънцето спряно сърдито пече;
жътварка пее нейде в полето,
и кръвта още по-силно тече!
Жътва е сега... Пейте, робини,
тез тъжни песни! Грей и ти, слънце,
в таз робска земя! Ще да загине
и тоя юнак... Но млъкни, сърце!
тез тъжни песни! Грей и ти, слънце,
в таз робска земя! Ще да загине
и тоя юнак... Но млъкни, сърце!
Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира: него жалеят
земя и небо, звяр и природа
и певци песни за него пеят...
той не умира: него жалеят
земя и небо, звяр и природа
и певци песни за него пеят...
Денем му сянка пази орлица
и вълк му кротко раната ближе;
над него сокол, юнашка птица,
и тя се за брат, за юнак грижи!
и вълк му кротко раната ближе;
над него сокол, юнашка птица,
и тя се за брат, за юнак грижи!
Настане вечер - месец изгрее,
звезди обсипят сводът небесен;
гора зашуми, вятър повее, -
Балканът пее хайдушка песен!
звезди обсипят сводът небесен;
гора зашуми, вятър повее, -
Балканът пее хайдушка песен!
И самодиви в бяла премена,
чудни, прекрасни, песен поемнат, -
тихо нагазят трева зелена
и при юнакът дойдат та седнат.
чудни, прекрасни, песен поемнат, -
тихо нагазят трева зелена
и при юнакът дойдат та седнат.
Една му с билки раната върже,
друга го пръсне с вода студена,
третя го в уста целуне бърже -
и той я гледа, - мила, зесмена!
друга го пръсне с вода студена,
третя го в уста целуне бърже -
и той я гледа, - мила, зесмена!
"Кажи ми, сестро, де - Караджата?
Де е и мойта вярна дружина?
Кажи ми, пък ми вземи душата, -
аз искам, сестро, тук да загина!"
Де е и мойта вярна дружина?
Кажи ми, пък ми вземи душата, -
аз искам, сестро, тук да загина!"
И плеснат с ръце, па се прегърнат,
и с песни хвръкнат те в небесата, -
летят и пеят, дорде осъмнат,
и търсят духът на Караджата...
и с песни хвръкнат те в небесата, -
летят и пеят, дорде осъмнат,
и търсят духът на Караджата...
Но съмна вече! И на Балкана
юнакът лежи, кръвта му тече, -
вълкът му ближе лютата рана,
и слънцето пак пече ли - пече!
юнакът лежи, кръвта му тече, -
вълкът му ближе лютата рана,
и слънцето пак пече ли - пече!
HADZHÍ DIMITAR
¡Vive él! ¡Vive! Allá, en el Balcán,
ahogado en sangre, yace y clama,
héroe con honda en el pecho herida,
héroe en flor de juventud y fuerza hombruna.
¡A un lado tirado su fusil bravo,
al otro, el sable en dos partido,
se nublan los ojos, la cabeza se mece,
la boca maldice el Orbe entero!
Yace el héroe y en el cielo
el sol, suspendido, furioso abrasa;
la segadora canta allí en el campo,
y la sangre, más y más fuerte se vierte.
De siega estamos... ¡Cantad, esclavas,
los cantos tristes! ¡Tú, sol, abrasa
a esta tierra de eternos esclavos!... Perecerá
y este héroe... Pero, corazón, ¡calla!
Aquel que por la libertad cae,
él no muere; a él le lloran
tierra y cielo, flor y fiera,
y los aedos cantares le cantan...
De día le guarda el águila sombra
y el lobo, sumiso, la herida le lame,
el halcón en lo alto, épica ave,
también del hermano, del héroe vela.
Adviene la noche, la luna se alza,
estrellas siembran la bóveda suma,
susurra el bosque, el aire exhala,
el Balcán canta cantares de gesta.
Y samodivas, de blanco vestidas,
milagrosas, hermosas, cantos elevan,
ingrávidas pisan la verde hierba
y al lado del héroe van y se sientan.
Una le venda la herida con hierbas,
otra con agua fresca le brizna,
la tercera, de pronto, en la boca le besa
y él la mira: dulce, risueña.
¡Dime, hermana, ¿dónde está Karadzha?!
¿Dónde mi fiel guerrilla?
¡Dime, y llévate a mi alma,
aquí yo quiero morir, hermana!
Retuercen las manos y se abrazan,
y con cánticos vuelan en el cielo las divas,
vuelan y cantan hasta el alba
y el espíritu buscan del Karadzhá...
¡Pero ya amanece! Y allá, en el Balcán,
yace el héroe, se vierte la sangre,
el lobo le lame la honda herida,
y el sol -otro día-, abrasa, abrasa.
Para entender el texto:
Karadzhá
Stefan Karadzha, seudónimo de Stefan Todorov Dimov (1840-1868), fue un importante participante en distintas rebeliones contra los otomanos. Después de cruzar el Danubio con Hadzhí Dimitar y un grupo de poco más de 150 guerrilleros el 5 de julio de 1868 en una intentona rebelde, es herido poco tiempo después en una escaramuza, siendo capturado y condenado a la horca. Finalmente moriría en la cárcel a causa de sus heridas.
Samodivas
Seres espirituales de la mitología eslava que suelen habitar los bosques y hacerse presentes durante las noches.
Hadzhí Dimitar
Hadzhí Dimitar, seudónimo de Dimitar Nikolov Asenov (1840-1868), fue uno de los más célebres luchadores por la liberación de Bulgaria. Desde 1862 encabezó grupos de guerrilleros rebeldes contra el Imperio Otomano. Conoció a Botev, y era compañero de Karadzhá. El 9 de julio de 1868 Karadzhá sería apresado y Hadzhí seguiría adelante con un pequeño grupo de guerrilleros llegando hasta la región del monte Buzludzha, donde finalmente sería completamente derrotado el 18 de julio. Botev le dedica el presente poema, considerada una de las obras más bellas de la poesía búlgara.
Felicidades por publicar y difundir la traducción al español de este poema inmortal de este gran poeta y revolucionario búlgaro! Me siento orgullosa de mi país! Qué sigas así! Me alegro que te guste Bulgaria! (qué haces allí?
ResponderEliminar