Онзи ден бях на любимото си кафене в София - клуб Перото. Във всеки магазин или ресторант които посещавам в София говоря на български и винаги хората реагират нормално. Разбира се, че като говоря български имам чужд аксент, но в крайна сметка не е толкова странно в столицата на една страна, чужденец да говори езика. Само че в този случай сервитьорът отгоровеше на английски, и разговорът беше следния:
-Добър ден, една кола и едно кaфе с мляко.
-Ok, something else?
-Не, благодаря.
-Ok, four leva please.
След това си помислих "колко обичат хората да практикуват езици. И аз, разбира се. Обаче аз поне практикувам езика който се говори в тази страна. Толкова ли му е трудно да разбере че ако успях да кажа на български "Добър ден, една кола и едно кафе с мляко" с лекота, със сигурност ще мога да разбера "искате ли още нещо?".
После седнах, изпих напитката и от стола видях много хубава корица която привлече вниманието ми. Книгата се казва за теб, но да бъда честен, първото което ми хареса повече беше корицата. А ето я.
Разбира се че още трябва да науча много думи, но няколко стихотворения ги разбрах добре, и сега ще препиша тук едно от любимите ми:
Това ли е успехът?
Трепах се цял живот.
Калта под ноктите си вадих
и успяхме.
Построихме къща,
фамилна, пететажна.
Порадвахме ѝ се,
докато синът ми се ожени
и заживяха другаде.
Съпругът ми -
След дълго и тежко боледуване...
Останах сама,
за да ме затрупва
пететажната самота -
онази убийствената.
Божана Апостолова
Само да кажа че... Ще съм много благодарен ако поправите моите грешки. Когато вече можеш да говориш свободно чужд език, най-трудното е да пишеш така че да звучи добре. Така че... Очаквам вашите съвети!
И следващият път ще кажа, че не говоря английски! Дано така да ми отговорят на български.
¡Síguenos en facebook!
¡Síguenos en facebook!
No hay comentarios:
Publicar un comentario