Esta vez es la definitiva,
llovió tanto tanto de los ojos de los grandes
que se ahogaron las escuelas de los chicos
y a éstxs les nacieron branquias.
Ha caído nieve con olor a hierbabuena en sus
párpados
ha caído agua de río en sus manos
han caído las fronteras al ponerle los nombres
de la gente que separaban
han caído las rejas y la hora del recreo, ahora,
es eterna.
llevaban siglos sin dar señales de vida
llevaban siglos sin que les diera el sol
y llevan días cambiando el mundo
Han despertado, por fin, las niñas que luchan
Han despertado, por fin, los niños que luchan
Vienen cargados de aza(ha)r, de menta, de
limón y de flores
vienen sin crucifijos, sin uniformes, sin
banderas, sin patria
vienen sin miedo a enseñar su cuerpo, sin
cánones que les obliguen a parecerse a quien
no son
vienen cargaítos de ramas de libertad para
dárselas a sus amores
han dejado vaho en cada una de las ventanas
de los colegios que los jodían desde pequeños
haciéndoles creer que la competitividad era
una virtud y que un número tenía el poder
para definir su valía.
Haciéndoles creerse una estadística,
haciéndoles creerse histéricas, haciéndoles
creerse enfermos, haciéndoles creerse sólo
carne, haciéndoles creerse locos,
haciéndoles en una
fila
india
indios
iguales,
haciéndoles daño.
Pero hoy...
Traen los ojos bien abiertos
los oídos bien llenos de melodías que
desafían los prejuicios
y la ropa bien manchaíta de barro
Traen en la boca canastos de besos de lana,
por si acaso hiciera frío
Vienen sin oro, sin incienso, sin mirra y sin
religión
vienen sabios del presente, dejados de futuro
vienen de antepasados que hilvanaron la
historia con el hilo de las redes de pescar de
sus equivocaciones
y de antepasadas que asumieron que la
sumisión no era su sitio
vienen hechas de amaneceres y noches que se
unen y
hacen que palpite el cielo hasta parir pájaros
de nube
Han despertado y ahora son capaces de vivir
en madre tierra sin sacarle las entrañas
ellos aún miran a los ojos cuando hablan
y saben que la piel también es verbo
y han crecido y aún se paran y sonríen y
revientan de las pompas de jabón que hay en
las plazas
Son todo luna e incomprensión
son metamorfosis de género
son amor y reflexión
Somos
niñas y niños
luchando y hemos venido
ya crecidos
a reventarte los esquemas.
Cristina Indira
Воюващи деца
Този път е наистина,
толкова много валя от очите на големите,
че се наводниха училищата на децата
и им пораснаха хриле.
Натрупа сняг по клепачите им, с мирис на
джоджен,
изля се река в ръцете им
изтриха се границите, когато нарекоха по име
хората от двете им страни
паднаха оградите и междучасието сега е
завинаги.
Векове не даваха знак на живот
години не ги огряваше слънцето,
а от дни променят света.
Събудиха се, най-сетне, воюващите момичета
Събудиха се, най-сетне, воюващите момчета
Идват отрупани с портокалов цвят, мента,
с лимон и цветя
идват без кръстове, без униформи,
без знамена, без родина
идват без страх да изложат телата си,
без канони да ги задължават да приличат на
нещо,
което не са
идват носещи клони на свобода
на своите възлюбени
оставили следа от дъха си на всеки прозорец
на училищата, които ги разваляха от малки
като ги убеждаваха, че
конкурентноспособността
е добродетел и, че с една цифра може
да се определи тяхното достойнство.
Убеждаваха ги, че са статистика,
че са истерични, болни,
че са само месо, че са луди,
подреждайки ги в една
индианска
нишка
индианци
еднакви,
нараняваха ги.
Но днес...
очите им са широко отворени
ушите им - изпълнени с мелодии, които
заглушават предразсъдъците,
a дрехите им - хубаво оцапани с кал
По устните им - кошове пълни с целувки от
вълна,
в случай, че им е студено
Идват без злато, без тамян, непомазани и
без религия
идват помъдрели от мига, безразлични към
това,
което предстои
идват от предците, които тропосаха
историята с влакното от рибарските мрежи
на своите грешки
и от предците, които си дадоха сметка,
че смирението не е тяхната позиция
идват направени от изгреви и нощи,
които, събрани в едно,
карат небето да тупти и
да ражда птици от облаци
Събудиха се и сега са способни да живеят
върху майката земя без да я изкормват
все още гледат в очите, когато говорят
и знаят, че кожaта е също и глагол
и вече са големи, а още се спират усмихнати
и
пукат сапунените мехури,
които правят по площадите
Те са целите луна и неразбиране
те са метаморфоза на пола
те са любов и размисъл
Ние сме
воюващи
деца
Дойдохме
вече пораснали
да ти пукнем схемите.
Превод от испански Катя Герова
No hay comentarios:
Publicar un comentario