Кой защитава куиър детето? Пол Беатрис Пресиадо

Левият феминистки колектив ЛевФем представи в блога си една много актуална и силна статия на испанския филосот и феминист Пол Беатрис Пресиадо, която имах удоволствие да преведа от испански на български. Оригиналната публикация в сайта на ЛевФем може да я намерите тук.

Въпреки определящото им значение за човешкия опит, рядко разглеждаме политически въпроси през категории като социален пол и сексуалност. Често чуваме и отляво, и отдясно, че други въпроси са по-важни, че се занимаваме с „незначителни“ неща, че сме „снежинки“, които спорят за думички… В същото време в публичното пространство биват пренебрегвани „половите“ характеристики на различни социални и трудови мобилизации, от майките на деца с увреждания до медицинските сестри. Не само се проваляме в изграждането на смели заявки за женско и куиър освобождение; много често не успяваме дори да посочим огромните полови неравенства в ежедневието.

От другата страна на барикадата крайнодесните отдавна считат въпросите на пола и сексуалността за централни. Противоположно на еманципаторския дух, те залагат на тоталитаризация на репродуктивните права, изразяването на пола, сексуалната ориентация и половата идентичност – чрез подчиняването им на строги, наложени от тях норми, задължителна полова бинарност, контрол над телата на жените и транс хората и пр. Свидетели сме на най-хомофобната изборна кампания в България, в която Прайдът е превърнат в страшилището, което да донесе гласове. Няколко кампании срещу абортите отминаха от началото на годината.

На фона на всичко това продължава да се разразява драмата с довелата до истерия Стратегия за детето. Липсата на истински, честен и конструктивен разговор за статута на детето в съвременното българско общество даде поле на крайни реакционери, които необезпокоявано разпространяваха пропагандата си (и продължават да го правят). Целта: пълен контрол върху децата от страна на родители, които да ги „възпитават“ по начини, които считат за уместни, без обществен контрол, без последици за упражнено насилие, без каквито и да е гаранции за защита на правата, изборите и идентичността на всяко дете. Във връзка със случващото се Ви предлагаме един текст, който, макар и писан в контекста на хомофобски протести във Франция през 2013 г., звучи изключително актуално на фона на развихрящите се ултраконсервативни кампании у нас. Преводът е на Марко Видал, а авторът е Пол Беатрис Пресиадо – трансджендър философ и феминист, който работи с теми, свързани с идентичност, социален пол, сексуалност, биополитика и куиър теория.

Кой защитава куиър детето? 

Пол Беатрис Пресиадо

Противниците на предложеното за изменение на Закона за легализиране на еднополовите бракове, както и за осиновяването и правото на изкуствено оплождане за хомосексуални двойки, излязоха масово на протест във Франция на 13 януари – повече от 600 000 човека са решили да отидат на протест, за да опазят политическo-сексуалната си хегемония. Това беше най-големият outing[1] на хетерократи. Католици, евреи и мюсюлмани – фундаменталисти, уж прогресивни католици, представлявани от Фрижит Баржо[2], десницата, водена от Франсоа Копе, едипичните психотерапевти, социалистите, вярващи в биологичното предопределяне на пола, и голяма част от радикалната левица се съгласиха миналата неделя да превърнат правото на детето да има майка и баща в основен аргумент, който оправдава ограничаването на правата на хомосексуалните.

Последните им публични изяви бяха характеризирани с клеветнически лозунги и с насилие от страна на органите на реда. Не е учудващо това, че защитават привилегиите си с оръжие в ръка. Фактът, който се оказва философски и политически проблематичен, е, че това го правят в името на защитата на детството. Но е недопустимо да карат децата да използват същото това патриархално оръжие, с което те си служат. 

Детето, което Фрижит Баржо иска да защитава, не съществува. Защитниците на детството и на семейството се позовават на политическата фигура на едно дете, което те предварително определят като хетеросексуално и принадлежащо към бинарната полова система. Дете, лишено от енергията на съпротивата и от способността да използва свободно и колективно тялото си, органите си и половите си течности. Детството, което уж претендират да защитават, е пълно с потисничество, терор и смърт.

Фрижит Баржо има предимството, че детето не е считано за субект, способен да се изправи и да се бунтува срещу дискурса на възрастните – детето продължава да бъде считано като субект с тяло, без право да го управлява. Позволете ми да създам ретроспективно „сцена на изричането“[3] и да отговарям като контролираното дете, което някога самият аз бях, и да предложа друга форма на отглеждане на децата, които не са като останалите.

В миналото бях онова дете, което Фрижит Баржо претендира да защитава. И сега аз подтиквам към бунт в името на всички деца, към които се обръща лъжливият ѝ дискурс. Кой защитава правата на различните деца? Правата на момчето, което обича да се облича в розово? На момичето, което мечтае да се ожени за най-добрата си приятелка? На хомосексуалното и транссексуалното дете? И на трансджендър децата? Кой защитава правата на детето да смени социалния си пол (ако то така поиска)? Кой защитава правата на детето да самоопредели биологичния и социалния си пол? Кой защитава правата на детето да израсне в свят без насилие въз основа на биологичния и социалния пол?

Инвазивният дискурс на Фрижит Баржо и на защитниците на „правото на детето да има майка и баща“ скръбно ме връща към начина на изразяване на национал-католицизма[4] от детството ми. Израснах в Испания по времето на Франко и също така израснах в едно хетеросексуално, католическо и дясно семейство. Едно образцово семейство, което най-големите традиционалисти, представлявани от Франсоа Копе, биха могли да издигнат като пример за морална добродетел. Имах родители, които изпълняваха добродетелно функциите си в хетеросексуалния режим на домашно ниво.

В настоящите френски дискурси против гей браковете и правото на хомосексуалните да осиновяват и правото на изкуствено оплождане разпознавам идеите и аргументите на баща ми. В интимността на домашното пространство баща ми прилагаше на практика силогизъм, който се позоваваше на природата и на моралния закон и в крайна сметка оправдаваше изключването, насилието и дори смъртта на хомосексуалните, травеститите и транссексуалните. Обикновено започваше така: „Мъжът трябва да е мъж, жената – жена. Така Бог е пожелал“. Продължаваше и със следното изказване „Естественото е съединението на мъж и жена, затова хомосексуалните са безплодни“. И накрая следваше непреклонното заключение: „Ако детето ми се окаже педераст, ще го убия“. И това дете бях аз.

Детето, което Фрижит Баржо претендира да защитава, е продуктът на едно лукаво педагогическо устройство, мястото, където се прожектират всички призраци, алибито, което позволява на възрастния човек да натурализира нормата. Биополитиката е живораждаща и педофилска. Бъдещето на хетеросексуалната нация е поставено на карта. Детето е биополитическо съоръжение, което позволява на възрастния човек да се нормализира. Джендър полицията наблюдава детските люлки за да превърне всички тела в хетеросексуални деца. Ако не си хетеросексуален, те чака смърт. Нормата наблюдава новородените, изисква женски качества за момичетата и мъжки – за момчетата. Нормата моделира телата и жестовете, докато не моделират допълнителни сексуални органи. Подготвя и индустриализира репродукцията, от училището до Парламента. Детето, което Фрижит Баржо претендира да защитава, е детето на деспотичната машина: миниатюризиран натуралист, провеждащ кампания за смъртта в името на защитата на живота.

Спомням си деня, в който в моето религиозно училище[5] монахинията Пилар ни помоли да нарисуваме семейството си в бъдещето. Тогава бях на седем години. Нарисувах себе си и най-добрата си приятелка. Марта, три деца и няколко котки и кучета. Аз бях проектирала собствената си сексуална утопия, със свободна любов и колективно размножаване, в която животните имат същите права като хората. Няколко дни след това, училището изпрати писмо до моите родители, в което ги съветваха да ме заведат на психиатър, за да разрешим възможно най-скоро един проблем, свързан със сексуалната ми идентичност. Посещението при психиатър беше придружено със силна репресия. От презрението на баща ми и срама и виновността на майка ми. Из училището се разпространи идеята, че съм лесбийка. Протест на традиционализма и на поддръжниците на идеите на Фрижит Баржо ме чакаше всеки ден на излизане. „Гадна и мръсна лесбийка“ ми викаха. „Ще те изнасилваме и ще те научим как да се чукаш добре“. Имах майка и баща, но те не бяха в състояние да ме защитават от репресията, безчестието, изключването и насилието. Това, което майка ми и баща ми защитаваха, не бяха правата ми на „дете“, а сексуалните норми, основани на пол, които самите бяха научили с болка в една социална и образователна система, наказваща всички форми на разногласие със страх, заплашване и дори смърт. Имах майка и баща, но нито един от тях не успя да защити правото ми на самоопределение въз основа на социален и биологичен пол. Аз избягах от тези родители, които Фрижит Баржо би искала за мен, защото от това зависеше оцеляването ми. Тоест, макар че имах родители, идеологията на сексуалното различие и на нормативната хетеросексуалност ме лиши от тях. Баща ми беше сведен до репресивен представител на джендър закона. Майка ми беше лишена от всяка функция, която надминава тази на бременна матка и възпроизводителка на сексуалната норма. Идеологията на Фрижит Баржо (тогава представлявана от национал-католицизмът на Франко) ме лиши от правото да имам майка и баща, които да ме обичат и да ме защитават. Много години, караници и сълзи ни коства да преодолеем това насилие. Когато социалистическото правителство на Сапатеро предложи през 2005 г. закона за узаконяване на гей браковете, моите родители, които до ден днешен продължават да бъдат католици и с десни убеждения, гласуваха за социалистите за първи път в живота си. Не гласуваха така само за да защитят правата ми, а заради правото си да бъдат родители на нехетеросексуално дете. За правото си да бъдат родители на дете, независимо от пола или сексуалната ориентация. Майка ми признава, че тя е убедила баща ми да отиде на протест и след това до урните. Тя ми каза: „И ние имаме право да бъдем твои родители“. 

Да не се заблуждаваме. Протестиращите на 13 януари не защитават правата на детето. Защитават правото си да възпитават децата си в нормата въз основа на социален и биологичен пол като предполагаеми хетеросексуални, като си дават правото да дискриминират всяка форма на разногласие или отклонение. Това, което трябва да защитим, е правото на всяко тяло на самоопределение въз основа на социален и биологичен пол, независимо от възрастта, сексуалните и репродуктивни органи и полови течности. Правото на всяко тяло да не бъде възпитано изключително и само за да се превърне в работническа или репродуктивна сила. Необходимо е да защитим правото на децата да бъдат считани за политически субекти, без да бъдат свеждани единствено до някаква полова, сексуална или расова идентичност. 

Париж, 13 януари 2013 г.

Увод: Стойо Тетевенски

Превод от испански: Марко Видал. Всички права на статията са собственост на автора.


[1] Изява

[2] Известна френска активистка, която е водила протестите против правата на гейовете да сключват брак.
[3] Букв. пр. от френски – scène d’énonciation. Понятието е въведено от френския лингвист Dominique Maingueneau.
[4] Идеологията на франкизма се нарича и национал-католицизъм. Спазването на стриктните католически правила е причислено от публичните власти към целите на социалния строй, налагани най-вече с помощта на закона.
[5] По време на диктатурата на Франко всички училища били религиозни и било задължително да се учи християнската религия. Учениците трябвало да се молят в началото на всеки час.

Подобни статии в блога:

- Какво се случи на първия Прайд извън София? Летният лагер на Младите европейски социалисти 2019

- За Истанбулската Конвенция

-Любов по време на фашизъм: ЛГБТИ активисти зоват към съпротива срещу Луковмарш

- La locura de género y el declive conservador y populista del Partido Socialista Búlgaro

- Mariconas y bolleras en la resistencia: la teoría queer y su movimiento en Francia y España, por Marco Vidal

-"DERECHO AL TRABAJO… SEXUAL" por BEATRIZ PRECIADO

-Lukov Marsh: una manifestación neofascista en el centro de Sofia

-ENCARNAR DISIDENCIAS, entrevista a BEATRIZ PRECIADO y TERESA FORCADES

- Стихотворение - едно мъжко момиче

Lukov Marsh: una manifestación neofascista en el centro de Sofia

Fuente: baricada.org

Cada año desde 2003 se celebra en la ciudad de Sofia la marcha neo-nazi y ultranacionalista "Lukov Marsh" en memoria del general militar búlgaro.

El General Lukov

El General Hristo Lukov es una figura controvertida en la historia contemporánea búlgara. Fue líder de la organización fascista Unión Nacional de Legiones Búlgaras. Fue también Ministro de Guerra durante el Reino de Bulgaria de 1935 a 1938. Fue asesinado por una organización terrorista afin al Partido Comunista Búlgaro. Mantuvo una relación cercana con el regímen totalitario del Tercer Reich.

La manifestación ultranacionalista

En memoria del líder ultranacionalista desde 2003 se viene celebrando en Sofia una marcha en su nombre con la que van recorriendo el centro de la ciudad con antorchas organizado por la Unión Nacional Búlgara a la que asisten activistas y personas afines a las ideas de extrema derecha y ultranacionalistas, así como integrantes de otras formaciones como VMRO.

Críticas

Numerosas organizaciones nacionales e internacionales han criticado esta manifestación, como "Red Europea contra el Racismo", el Comité Búlgaro de Helsinki y el Partido Socialista Búlgaro.

La contramanifestación

Con motivo de Lukovmarsh en Sofia surge una contramanifestación bajo el lema de "Sin Nazis por nuestras calles", organizada por Antifa Bulgaria, Храна, не война y apoyada por el Partido Socialista Búlgaro y otras organizaciones como Асамблея за земята и хората (Asamblea para la gente y la tierra). La contramanifestación a esta marcha neofascista juntó a organizaciones que comparten este punto común de denuncia al auge del neofascismo en Europa y en Bulgaria a pesar de ser muy dispares en determinados aspectos como puede ser el feminismo o la lucha LGTB (Recordemos que el Partido Socialista ha mantenido una retórica conservadora respecto a la ratificación del Convenio de Estambul sobre violencia machista).

Asamblea para la Tierra y la Gente

Viktor, miembro de la Asamblea para la Tierra y la Gente, al paso de la manifestación frente al ayuntamiento de Sofia leyó un discurso en el que hizo énfasis en la unión de todas las luchas sociales (obrera y anticapistalista, feminista y LGTB...). Habló sobre la homofobia, instaurada en todas las esferas de la sociedad, criticó la postura del Partido Socialista Búlgaro respecto a cuestiones LGTB y feministas y hizo hincapié en las desigualdades que causa la política neoliberal que gobierna el mundo con el beneplácito de las potencias capitalistas mundiales.

Asamblea para la Tierra y la Gente es una organización asamblearia y horizontal cercana a las ideas del ecofeminismo y del anarquismo.

Гей радикален и пресечен прайд - Orgullo LGTB radical e interseccional

Dentro del marco de la contramanifestación a Lukovmarsh tuvo lugar el primer "Orgullo Gay Radical" de Sofia, organizado por la Asamblea para la Tierra y la Gente y por храна, не война. A continuación dejo parte de su manifiesto, que se puede leer en búlgaro y en inglés en el evento de facebook:

¡Radical! Porque esto supone para nosotros un cambio real y profundo.

¡Intersaccional! Porque reconocemos que la violencia en base al género, la clase social, la identidad de género, la sexualidad, la etnia y la xenofobia son diferentes síntomas de un mismo problema.

¡Solidario! Porque creemos que juntos podemos luchar contra las injusticias.

Si queréis estar al tanto de la actualidad cultural y literaria búlgara síguenos en facebook.

También os animo a seguir la página de Asamblea para la Tierra y la Gente.

Любов по време на фашизъм: ЛГБТИ активисти зоват към съпротива срещу Луковмарш  

За Истанбулската Конвенция

В последните седмици бяхме свидетели как Българската православна църква и различни пседво-леви организации упражниха значителен натиск върху обществото, в допълнение на невярната информация предизвиквайки въпроса за насилието срещу жените да се превърне в разгорещено разискване по джендър въпроси заради включването в конвенцията на понятията трети пол и социален пол. Иронията на положението е, че в една държава, където всяка четвърта жена е жертва на домашно насилие, псевдо-социалистите и старите сталинисти от БСП, неонацистите от АТАКА, разни патрЕоти и други псевдорадикални и ултрахристиански групировки заемат централното място в дебата за насилието над жени и го превръщат в дебат относно “българския морал и разпада”.

Вместо да се бори срещу насилието над жените, българското общество се обърква с едни понятия, непознати досега, които автоматично се считат за “западна пропаганда”. Българската православна църква и някои нейни представители са се изказали относно конвенцията и, както би могло да се очаква, представят бъдещето на България в апокалиптичен сценарий, където развратът и злото ръководят нашето общество.
 

В Испания преди една година се вдигна голям скандал, когато ултраконсервативната католическа асоциация „Hazte Oír” („Направи така, че да бъдеш чут”, б. ред.), пусна в движение автобус със лозунга „момчетата имат пенис, момичетата имат вагина. Да не те лъжат!“. И по телевизията, и във фейсбук голяма част от нашето общество се възмути от подобни изявления, и в различни предавания, в които се говореше по тази тема, ултраконсервативните обявиха, че те са против джендър идеологията и влиянието на queer theory и подобни критически теории в нашето християнско и морално общество. За щастие анонимни граждани и активисти се мобилизираха и решиха да спрат автобуса, минаващ през някои испански градове с цел да демонстрира мнението си против изучаването в училищата на “джендър идеологията”.

Явно всяка страна и всяка култура има своите особености и в политически, и в етичен план, но това е нещо, което ми направи голямо впечатление - да чувам едни и същи аргументи в Испания и в България от две различни организации, които по естеството си би трябвало да се различават доста.

Българската псевдо-левица доказа за пореден път, че както от икономическа, така и от социална гледна точка е по-близка до неолиберални и десни убеждения и следователно по-далече от революционния оттенък, който характеризира всяко движение, което има за цел еманципацията на обществото, в което хора са подложени на потисничество въз основа на клас, пол, раса, религия, сексуална ориентация или каквото и да било самоопределяне.

Джендърът е социална конструкция. Дните на бинарната джендърна система са преброени. Революцията ще бъде трансфеминистка – или няма да я бъде!

Марко Видал
Статията бе публикувана в сп. Нова социална поезия.

На испански по тази тема 

La locura de género y el declive conservador y populista del Partido Socialista Búlgaro  

Следете фейсбук страницата ни!

Любов по време на фашизъм: ЛГБТИ активисти зоват към съпротива срещу Луковмарш

Тази година на 17-и февруари, събота, жителите и гостите на столицата ще бъдат свидетели на три интересни събития. В този ден от 12.00 ч. от пл. “Бански” в центъра на София (Централни минерални бани) ще тръгне миниатюрно Прайд шествие. Кои са причините? Със сигурност са много и със сигурност са комплексни. Първата причина е, че за 15-и пореден път в София неонацисти от цяла Европа ще маршируват с факли в памет на про-нацисткия генерал Христо Луков. Тази година, както и преди, множество организации и дейци са твърдо решени да бъдат отново на улицата, вдигайки глас за забраната на Луковмарш и нео-нацистките организации, които стоят зад него – организации и индивиди с откровена ЛГБТКИ-фобска идеология. Групировки, които всеки ден и всяка година тероризират и често пъти убиват наши съчовеци. Втората не по-малко притеснителна причина е, че в същия ден се организира протестно шествие против ратифицирането на т. нар. Истанбулска конвенция.

Очаква се хиляди да излязат на улицата в този ден.

Що е то фашизъм и има ли почва у нас? Да направим кратък обзор. Тази година нацисткото събитие съвпада със засилването на враждебната реч по адрес на ЛГБТИ хората. Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие стана повод високопоставени политици и институции като Българската православна църква да използват открито хомофобен и трансфобен език и да разпалват омраза срещу страшния “Друг”. Двамата заместник министър-председатели Валери Симеонов и Красимир Каракачанов близо месец се надпреварват в обидна реторика. Към тях се присъедини и лидерката на т. нар. опозиция Корнелия Нинова с яростни атаки срещу “третия пол” и “джендър идеологията”. Кафевите медии охотно тиражират фалшиви новини, с което засилват враждебните настроения спрямо ЛГБТИ хората. Независимо от изхода от дебата, след края му ще остане горчивото чувство, че тъкмо ЛГБТИ хората са най-мразени в обществото. Станахме жертва на изкривеното обсъждане около конвенцията, засягаща насилието по полов признак. След стихването на бежанската вълна, националистите си намериха нов, още по-страховит враг – джендъра! С несъстоятелната си позиция те не само подменят дневния ред на обществото, но и насаждат омраза срещу нас.

Всяка година София Прайд и цялата ЛГБТКИ+ общност биват обсадени от същите индиви и сформления, като не бива да се забравя убийството на Михаил Стоянов в Борисовата градина и десетките, ако не стотиците случаи на насилие срещу общността, които се извършват всяка година. Не бива и да се забравя, че на правоприлагащите органи на българската държава, им отне 7 години за да осъдят убийците на Михаил. Това случайност ли е? Категорично не. Това тенденциозно ли е? Категорично да. Това засяга ли всички ни? Категорично да.

Възраждането на идеологиите на омразата и все по-осезаемото присъствие на крайнодесни групировки, личности и идеи в обществения живот са директен резултат от предимно два комплексни макрофеномена. Първият има своите корени в колосалните, действително нечувани в историята на Западния свят нива на икономическо, социално и политическо неравенство, засягащи всички маргинализирани общности и оставили обществото фрагментирано, в режим на борба за оцеляване, подвластно на интересите на едрия бизнес и без визия за устойчива и справедлива перспектива за бъдещото. Вторият е имено годините расистки и ксеонофобски популизъм от страна на политици от целия спектър (от ляво до дясно), отново в резон с интересите на едрия бизнес, които избраха отново да превърнат маргинализирани групи в изкупителна жертва на борбите си за власт и икономическа доминация.

В тази “плодовита” почва семената на шовинизма отново пускат корени, за да се превърнат в заплаха за стари и нови “други” и “различни”, които попадат извън ограничените рамки на омразата. Гоненията, нападенията и дискриминацията срещу роми из цяла Европа се завърнаха с още по-голяма сила. Опитите на консервативни и религиозни кръгове да ни върнат с век назад по отношение на равенството между половете срещнаха сериозна съпротива в Испания и Полша, но не бива да се заблуждаваме, че това е краят на подобни репресии. Отказът на политиците да приемат елементарни мерки за насилието над момичета и жени го доказа и в България. ЛГБТКИ+ общността все още е атакувана в много части на Европа. Мюсюлманските общности на континента са подложени на постоянен тормоз от страна на нацисти и националисти, както и от държавата и репресивния й апарат. На Балканите отново гърмят барабаните на крайния национализъм. Списъкът не спира тук.

В тази атмосфера на насилие и погубваща омраза само и единствено организираната и постъпателна съпротива може да спре трагичното повторение на историята. История, която винаги започва с финансово-икономически катастрофи, социални неравенства и нищета. Нацизмът, както можем да проследим, не започва с газовите камери, а завършва с тях. Времето за реакция отдавна е настъпило. Всяко колебание, всяко примирение или безразличие към агресията, логиката и езика на омразата е пагубно както за най-уязвимите групи в обществото, така и за всички останали.

Историята, изглежда, ни е довела до тук, като някои ЛГБТКИ+ организации и индивиди считат за абсолютно нужно нашето мирно събиране, чрез което ще дадем позитивен пример за алтернативен дискурс, основан на мира, разбирателството, солидарността, приемствеността, демократичността и плурализма.

Без нацисти по улиците. Без нацисти на работното място. Без нацистка държава. За братството между и автономността на народите и индивидите. Ще се видим на улицата или няма да се видим въобще.

От Виктор Странски, автономен член на доброволчески колектив “Куиър отряд”.
С приноса на дейци, които пожелаха да останат анонимни.

Niñx luchando, de Cristina Indira en español y en búlgaro

Niñxs luchando

Esta vez es la definitiva,

llovió tanto tanto de los ojos de los grandes

que se ahogaron las escuelas de los chicos

y a éstxs les nacieron branquias.

Ha caído nieve con olor a hierbabuena en sus 

párpados

ha caído agua de río en sus manos

han caído las fronteras al ponerle los nombres

de la gente que separaban

han caído las rejas y la hora del recreo, ahora,

es eterna.

llevaban siglos sin dar señales de vida

llevaban siglos sin que les diera el sol

y llevan días cambiando el mundo

Han despertado, por fin, las niñas que luchan

Han despertado, por fin, los niños que luchan

Vienen cargados de aza(ha)r, de menta, de 

limón y de flores

vienen sin crucifijos, sin uniformes, sin

banderas, sin patria

vienen sin miedo a enseñar su cuerpo, sin

cánones que les obliguen a parecerse a quien

no son

vienen cargaítos de ramas de libertad para

dárselas a sus amores

han dejado vaho en cada una de las ventanas

de los colegios que los jodían desde pequeños

haciéndoles creer que la competitividad era

una virtud y que un número tenía el poder

para definir su valía.

Haciéndoles creerse una estadística,

haciéndoles creerse histéricas, haciéndoles

creerse enfermos, haciéndoles creerse sólo

carne, haciéndoles creerse locos,

haciéndoles en una

fila

india

indios

iguales,

haciéndoles daño.

Pero hoy...

Traen los ojos bien abiertos

los oídos bien llenos de melodías que

desafían los prejuicios

y la ropa bien manchaíta de barro

Traen en la boca canastos de besos de lana,

por si acaso hiciera frío

Vienen sin oro, sin incienso, sin mirra y sin

religión

vienen sabios del presente, dejados de futuro

vienen de antepasados que hilvanaron la

historia con el hilo de las redes de pescar de

sus equivocaciones

y de antepasadas que asumieron que la

sumisión no era su sitio

vienen hechas de amaneceres y noches que se

unen y

hacen que palpite el cielo hasta parir pájaros

de nube

Han despertado y ahora son capaces de vivir

en madre tierra sin sacarle las entrañas

ellos aún miran a los ojos cuando hablan

y saben que la piel también es verbo

y han crecido y aún se paran y sonríen y

revientan de las pompas de jabón que hay en

las plazas

Son todo luna e incomprensión

son metamorfosis de género

son amor y reflexión

Somos

niñas y niños

luchando y hemos venido

                                                    ya crecidos

a reventarte los esquemas.

Cristina Indira

 Воюващи деца

Този път е наистина,

толкова много валя от очите на големите,

че се наводниха училищата на децата

и им пораснаха хриле.

Натрупа сняг по клепачите им, с мирис на джоджен,

изля се река в ръцете им

изтриха се границите, когато нарекоха по име

хората от двете им страни

паднаха оградите и междучасието сега е завинаги.

Векове не даваха знак на живот

години не ги огряваше слънцето,

а от дни променят света.

Събудиха се, най-сетне, воюващите момичета

Събудиха се, най-сетне, воюващите момчета

Идват отрупани с портокалов цвят, мента,

с лимон и цветя

идват без кръстове, без униформи,

без знамена, без родина

идват без страх да изложат телата си,

без канони да ги задължават да приличат на нещо,

което не са

идват носещи клони на свобода

на своите възлюбени

оставили следа от дъха си на всеки прозорец

на училищата, които ги разваляха от малки

като ги убеждаваха, че конкурентноспособността

е добродетел и, че с една цифра може

да се определи тяхното достойнство.

Убеждаваха ги, че са статистика,

че са истерични, болни,

че са само месо, че са луди,

подреждайки ги в една

индианска

нишка

индианци

еднакви,

нараняваха ги.

Но днес...

очите им са широко отворени

ушите им - изпълнени с мелодии, които

заглушават предразсъдъците,

a дрехите им - хубаво оцапани с кал

По устните им - кошове пълни с целувки от вълна,

в случай, че им е студено

Идват без злато, без тамян, непомазани и

без религия

идват помъдрели от мига, безразлични към това,

което предстои

идват от предците, които тропосаха 

историята с влакното от рибарските мрежи

на своите грешки

и от предците, които си дадоха сметка,

че смирението не е тяхната позиция

идват направени от изгреви и нощи,

които, събрани в едно,

карат небето да тупти и

да ражда птици от облаци

Събудиха се и сега са способни да живеят

върху майката земя без да я изкормват

все още гледат в очите, когато говорят

и знаят, че кожaта е също и глагол

и вече са големи, а още се спират усмихнати и

пукат сапунените мехури,

които правят по площадите

Те са целите луна и неразбиране

те са метаморфоза на пола

те са любов и размисъл

Ние сме

воюващи

деца

Дойдохме

вече пораснали

да ти пукнем схемите.

Превод от испански Катя Герова

Otro poema de Cristina Indira:

 

Evangelio según mi coño/Евангелие по Оная ми работа

 

Otras traducciones de Katya Gerova:

 

- Tres Maricas

- Cruising II

 

¡Síguenos en facebook!